Стихает боль былой разлуки,
Вновь сердце требует любви,
Но не забыть душевной муки,
Когда сказала ты, - Прости.
Я вспоминаю о тебе,
Твое лицо, твою улыбку,
Нет, не пеняю я судьбе,
Я осознал свою ошибку.
Любовь связала наш союз
И, как казалось нам, навеки,
Но лопнул круг из этих уз,
Не выдержав моей опеки.
Я вспоминаю о тебе,
Твои слова житейской прозы,
Наверно, не прощу себе,
Что не отвел от нас угрозы.
Как правы те, кто говорят,
Что чувства далеко не вечны,
Что дни согласия летят,
А счастье очень скоротечно.
Я вспоминаю о тебе,
Твои капризы, смех и слезы,
Как жаль, что ты в моей судьбе
Была лишь тенью хрупкой грезы.
СПОМНЯМ СИ ЗА ТЕБЕ АЗ
Превод: Радко Стоянов
Притихва болката разлъчна,
сърцето търси пак любов,
но не забравя тази мъка,
когато каза ми „Прости!”
О, спомням си за тебе аз –
лицето, твоята усмивка.
Съдбата си не ще виня
и осъзнавам свойта грешка.
Нас свързваше ни любовта
и, както казва се, навеки.
Но връзката не издържа
докрай на моята опека.
О, спомням си за тебе аз,
словата ти с житейска проза.
Не, няма сам да си простя
за случилата се угроза.
Как прави са, кога твърдят,
че няма, няма чувства вечни,
че дните в щастие летят,
защото То е скоротечно.
О, спомням си за тебе аз –
капризите, смеха, сълзите.
Как жалко – в моята съдба
ти бе мечта, но твърде крехка.