Полителит. Новговор. Мракобесие.
Политкоректност. Скудоумие и робски страх.
Безропотно мълчание. Процесия…
Величие!... Позорен слугинаж. И суета –
венци, цветя… Предателство. Безверие.
Безпаметство. Мъгла. Забрава. Идеал в прахта…
Химн. Знаме. Слово. И… гротескно настроение…
Забрана! Престъпмисъл. Полуистини. Лъжа!
Безсрамие. Упадък. Унижение…
Надежда. Порив. Устрем. Кървава зора.
Любов и вяра! Памет! Упование!
България!Русия!Братство! Свобода!
3.март, 2015година, Димитровград
*Стихотворението е написано под впечатленията от общоградското тържество в чест на Националния празник на България, на който речи произнесоха, цветя и венци положиха много местни, че и национални политически лица, но никой, дори и учениците, водещи тържеството, не споменаха и думица за нашата Освободителка Русия, за братушките. По-късно стана ясно, че същата картина се е повторила и на националните тържества. Било е забранено да се говори за Русия, понеже „моментът бил деликатен”, а всъщност за да се харесаме на задокеанските си господари.
**Някои думи като „новговор”, „престъпмисъл” са цитирани от книгата на Джордж Оруел „1984”.