Днес, просто, трябваше да си сред нас!
С бутилка бира и една китара.
Усмихнат, понакуцвайки и с фас,
от свитата от теб цигара.
С широко ококорени очи
и с две ръце, прегърнали мнозина.
С открадната целувка и с мечти,
за обич, че и половина.
Днес, просто, трябваше да си сред нас,
а може би си тук и ни се хилиш.
Зад някой ъгъл скрит, почти на глас,
нашепваш римите любими.
Или зад практикаблите си скрит.
Суфлираш на фамозните актриси.
Ядосваш се, че Дяволът е сит.
Преял от злост, зад някоя кулиса.
Прекъсна рано ролята живот.
И лута се сред многото съдбата.
Да те смени, навярно с гост,
но вече друга ще е тук играта.
Днес, просто, трябваше да си сред нас.
И вместо спомени да леем анекдоти.
И вино за наздравица. Не глас,
припяващ траурни комплоти.
10.03.2015 г.
Петко Илиев