„НАШ ВЕК ПРОЙДЁТ...”
Николай Семёнович Тихонов (1896-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЩЕ МИНЕ ВЕК
Ще мине век. Ще огласят архиви,
към всичко скрито ще отправим взор,
в историята с тайните й криви
светът ще види слава и позор.
Ще гаснат боговете многолики,
ще се разголят всякакви беди,
но туй, което е било велико,
с величие вовеки ще блести.
Ударения
ЩЕ МИНЕ ВЕК
Ште ми́не ве́к. Ште оглася́т архи́ви,
към вси́чко скри́то ште отпра́вим взо́р,
в исто́рията с та́йните й кри́ви
светъ́т ште ви́ди сла́ва и позо́р.
Ште га́снат богове́те многоли́ки,
ште се разго́лят вся́какви беди́,
но ту́й, кое́то е било́ вели́ко,
с вели́чие вове́ки ште блести́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Тихонов
НАШ ВЕК ПРОЙДЁТ...
Наш век пройдёт. Откроются архивы,
И всё, что было скрыто до сих пор,
Все тайные истории извивы
Покажут миру славу и позор.
Богов иных тогда померкнут лики,
И обнажится всякая беда,
Но то, что было истинно великим,
Останется великим навсегда.
1967 г.
Николай Тихонов
НАШ ЧАС МИНЕ… (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Наш час мине. Відкриються архіви,
І всі, що там приховані скарби,
Історії усі таємні звиви
Ціну покажуть слави і ганьби.
І деяких богів померкнуть лики,
Оголиться суть всякої біди,
Але, що справді тут було великим,
Залишиться великим назавжди.
---------------
Руският поет, писател и обществен деец Николай Тихонов (Николай Семьонович Тихонов) е роден на 22 ноември/4 декември 1896 г. в Санкт Петербург. Автор е на десетки книги с поезия и проза, между които стихосбирките „Орда” (1922 г.), „Брага” (1922 г.), „Двенадцать баллад” (1925 г.), „Красные на Араксе” (1927 г.), „Поиски героя” (1927 г.), „Тень друга” (1935 г.), „Огненный год” (1942 г.), „Грузинская весна” (1949 г.), „Два потока” (1951 г.), „На втором Всемирном конгрессе мира” (1951 г.) и др., книгите с поеми „Сами” (1921 г.), „Лицом к лицу” (1924 г.), „Дорога” (1925 г.), „Выра” (1927 г.), „Нашествие леса”, „Сегодня рождение”, „Шахматы”, „Киров с нами” (1941 г.), „Ночь в Смольном” (1949 г.), „Слово о 28 гвардейцах” (1942 г.) и др., повестите и романите „Кочевники” (1931 г.), „Война” (1931 г.), „Клинки и тачанки” (1932 г.), „Ленинградские рассказы” (1942 г.), „Белое чудо” (1956 г.), „Шесть колонн” (1968 г.), книгите с публицистика „Двойная радуга. Рассказы-воспоминания” (1964 г.), „Писатель и эпоха” (1972 г.) и др. Председател е на Съюза на писателите на СССР (1944-1946 г.). През 1966 г. пръв от съветските писатели е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд”. Носител е на десетки национални и международни награди и отличия, между които най-високите ордени и награди на съветската държава. Председател е на Съветския комитет за защита на мира (от 1949 г.), член е на Бюрото на Световния съвет за мир (1950 г.). Умира на 8 февруари 1979 г. в Москва.