Халът ми не е пустиня,
нито пък небесен рай.
Крача сред воняща тиня,
без начало и без край.
А човешките ми нрави
са бронирани с бодли.
Чувствата ми са корави,
мислите ми – змии зли.
Красотата ми е чужда
не познава ме дори.
Нямам и от нея нужда,
щом в душата – ад гори.
И без Бога, и без царя
пак съм същия глупец.
На сърцето господаря
е в ръцете на подлец.
Щом такава е съдбата
и докрай ще ме мори,
ще си вдигна чукалата –
нека всичко изгори!