На Пеньо Пенев
Не те опази теб съдбата,
превърна те в небесен знак-
да бъдеш зов на светлината,
да станеш лъч в безлунен мрак.
И изгревите ти червени,
и залезите в кървав мак,
издуват тръпните ни вени,
сънуват светлозарен бряг.
От ватенката топла, стара,
роди се хляб и светлина,
и в път превърна твойта вяра,
в една човешка бъднина.
Димитровград ще те запомни.
Той беше твоя твърдина.
Там трудовите хора скромни
дари с развети знамена.
Ти беше „барабанчик в поход”
и „нежност” в якия бетон.
Ти беше марш на време-грохот,
на правдата издигна трон.
Ти, „глас и съвест на епохата”,
жадуваше за мир, любов.
Превърна в поход суматохата,
поезията – в мощен зов.
Не те опази теб съдбата,
ти сам съдбата промени.
Направи я опора свята
на бъдните ни майски дни!