Тъй дълги векове очакван,
ще дойдеш тихо тази нощ.
С вълшебната си пръчка мракът
луната ще превърне в грош.
В небето ще се затъркаля
сред удивените звезди.
А сребърният звук кристален
в нас химн от нежност ще роди.
И,вятър студове подгонил,
ще галиш клоните ми ти.
По изгрев пролетно ще роним
разцъфналите си мечти.