„ГУСЬ-РЕКА”
Виктор Васильевич Погостин/ Полторацкий (1907-1982 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РЕКА ГЪСКА
Към детството ми ме влече
мил спомен, с мир витай –
рекичка Гъска там тече
в Мешчьорски роден край.
Не е дълбока, с кратък път,
поток сред полска лен,
но бе за мен Река, светът
бе в нея отразен.
Край нея брезов лъх трепти
и върбов повей сив,
на млади мълнии мечти,
на грижи дим горчив.
Началото на път и храм
в съдбата ми бе тя.
Зората с нея срещнах там
и тръгнах да летя.
Ако внезапно бях сразен
с връхлитаща беда,
в сърдечни рани лек за мен
бе живата вода.
Към нея отдалеч тека
и споменът ръми,
че имам Гъска аз река
в Мешчьорските земи.
Ударения
РЕКА ГЪСКА
Към де́тството ми ме влече́
мил спо́мен, с ми́р вита́й –
реки́чка Гъ́ска та́м тече́
в Мешчьо́рски ро́ден кра́й.
Не е дълбо́ка, с кра́тък пъ́т,
пото́к сред по́лска ле́н,
но бе́ за ме́н Река́, светъ́т
бе в не́я отразе́н.
Край не́я бре́зов лъ́х трепти́
и въ́рбов по́вей си́в,
на мла́ди мъ́лнии мечти́,
на гри́жи ди́м горчи́в.
Нача́лото на пъ́т и хра́м
в съдба́та ми бе тя́.
Зора́та с не́я сре́штнах та́м
и тръ́гнах да летя́.
Ако внеза́пно бя́х сразе́н
с връхли́ташта беда́,
в сърде́чни ра́ни ле́к за ме́н
бе жи́вата вода́.
Към не́я отдале́ч тека́
и спо́менът ръми́,
че и́мам Гъ́ска аз река́
в Мешчьо́рските земи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Полторацкий
ГУСЬ-РЕКА
Когда я в детство оглянусь,
То сладко вспомнить мне,
Что есть такая речка – Гусь
В Мещерской стороне.
Не глубока, не широка –
Иных ручьев скромней,
А для меня она – Река!
Все отразилось в ней.
Сиянье трепетных берез
И ржавчина ракит,
Зарницы юношеских грез
И горький дым обид.
Была началом всех начал
Она в судьбе моей.
Я утро жизни с ней встречал,
В дорогу вышел с ней.
Порой, сраженный наповал
Нагрянувшей бедой,
Я раны сердца врачевал
Ее живой водой.
Я к ней иду издалека,
И сладко вспомнить мне,
Что у меня есть Гусь-река
В Мещерской стороне.
---------------
Руският поет, писател и журналист Виктор Полторацки (Виктор Васильевич Погостин/ Полторацкий) е роден на 18 април/1 май 1907 г. в гр. Полторацк, сега Ашхабад, Туркмения. Завършва литературния факултет на Ярославския педагогически институт (1933 г.). Работи като редактор във в. „Рабочий край” и сп. „Пламя” (1933-1939 г.), отговорен секретар на Ивановското областно отделение на Съюза на писателите на СССР (1939-1941 г.), специален кореспондент и очеркист на в. „Известия” (1940-1955 г.), главен редактор на сп. „Наш современник” (от 1956 г.), главен редактор на в. „Литература и жизнь” (1958-1961 г.), редактор на литературния отдел на в. „Известия” (от 1965 г.). Автор е на стихосбирките „Слово посёлку” (1928 г.), „Строительный сезон” (1931 г.), „Единый фронт” (1934 г.), „Тёплый ветер” (1937 г.), „Под небом родины” (1938 г.), „Живопись” (1940 г.), „Родная сторона” (1958 г.), „Вишня цветёт” (1959 г.), „Времена года” (1961 г.), „Река жизни” (1963 г.), „Разноцветье” (1965 г.), „Адрес любви” (1966 г.), „След человеческий” (1977 г.), „Лирика” (1977 г.), „Время” (1977 г.), „Избранное” (1982 г.), на книгите с разкази, повести и очерци „Наши девушки” (1951 г.), „Лето” (1951 г.), „Пути-дороги” (1952 г.), „В дороге и дома” (1952 г.), „Родные края” (1955 г.), „Киношники” (1957 г.), „Родники” (1958 г.), „Гнездо хрустального гуся” (1959 г.), „Зелёная ветка” (1961 г.), „Человек и земля” (1963 г.), „Профиль пути” (1964 г.), „Жизнь Акима Горшкова” (1965 г.), „Дорога в Суздаль. Книга о любимой земле” (1971 г.), „Знакомые родники” (1972 г.), „В действующей армии. Из записок военного корреспондента” (1973 г.), „Линия жизни” (1976 г.), „Стружань-река” (1976 г.) и др. Умира на 9 май 1982 г. в Москва.