„УЧЕНИК ЧИТАЕТ СТИХ”
Виталий Борисович Бакалдин (1927-2009 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
УЧЕНИК ЧЕТЕ СТИХ
В зрака някой
не обича
към тревите да наднича,
приказка да избере
сред ливадното море.
Да,
но трябва
в гъсталака
недостиган,
плътен, риж,
звънък, мамещ,
необятен,
кротко да се настаниш!
Тук лъчите
сенки пият,
тук цъфтящ кипеж се вие,
тук пчелата в полет лек
крие се от жарък пек.
Тук развой и порив
властват,
край нещастията –
щастие,
в морната морава
той
възкресяващ е покой!
На зъбите е тревата
с вкус сладникаво-горчив.
Ястреби сред небесата
висват в дебнещ полет див.
Колко мисли
не успяхме
дни наред да разплетем!
С мислите добри да бяхме
при тревите всеки ден!
С тъжно да се примирява,
чуждо да се проверява
и да вдишваме лекарство
срещу злоба
и коварство...
Може да греша, уви!
Но не бива
без треви –
не в аптеките сушени,
а росили бодрост,
смях,
хора!
Люде вдъхновени,
как живеете без тях!
Ударения
УЧЕНИК ЧЕТЕ СТИХ
В зра́ка ня́кой не оби́ча
към треви́те да надни́ча,
при́казка да избере́
сред лива́дното море́.
Да́, но тря́бва в гъстала́ка
недости́ган, плъ́тен, ри́ж,
звъ́нък, ма́мешт, необя́тен,
кро́тко да се настани́ш!
Тук лъчи́те се́нки пи́ят,
тук цъфтя́шт кипе́ж се ви́е,
тук пчела́та в по́лет ле́к
кри́е се от жа́рък пе́к.
Тук разво́й и по́рив вла́стват,
край нешта́стията – шта́стие,
в мо́рната мора́ва то́й
възкреся́вашт е поко́й!
На зъби́те е трева́та
с вку́с сладни́каво-горчи́в.
Я́стреби сред небеса́та
ви́сват в де́бнешт по́лет ди́в.
Ко́лко ми́сли не успя́хме
дни́ наре́д да разплете́м!
С ми́слите добри́ да бя́хме
при треви́те все́ки де́н!
С тъ́жно да се примиря́ва,
чу́ждо да се проверя́ва
и да вди́шваме лека́рство
срешту зло́ба и кова́рство...
Мо́же да греша́, уви́!
Но не би́ва без треви́ –
не́ в апте́ките суше́ни,
а роси́ли бо́дрост, смя́х,
хо́ра! Лю́де вдъхнове́ни,
ка́к живе́ете без тя́х!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виталий Бакалдин
УЧЕНИК ЧИТАЕТ СТИХ
Есть такие,
что не рады
трав разгадывать шарады,
окунувшись с головой
в море сказки луговой.
Нет,
почаще б
в этой чаще,
неподатливой,
густой,
и звенящей,
и манящей,
становиться на постой!
Здесь сплетенье
света с тенью,
здесь кипучее цветенье,
здесь летучая пчела
в жарких лучиках тепла.
Здесь для всех тревог –
участье,
здесь при всех несчастьях –
Счастье,
а в усталости,
такой
воскрешающий покой!
На зубах зеленый стебель
сладковат и горьковат.
Ястреба повисли в небе
и не дрогнуть норовят.
Сколько дум своих
в году мы
не умеем расплести!
Нам суметь бы эти думы
на день травам принести!
Все печальное поверить,
все случайное проверить,
грудью всей вдохнуть лекарство
от измены,
от коварства…
Или, может, я не прав?
Только нет,
нельзя без трав –
не засушенных в аптеке,
а живительных,
живых,
Люди!
Люди-человеки,
как вы можете без них!
1962 г.
---------------
Руският поет и публицист Виталий Бакалдин (Виталий Борисович Бакалдин) е роден на 16 юни 1927 г. в гр. Краснодар. Завършва факултета по руски език и литература при Краснодарския педагогически институт (1949 г.). Дълги години работи като учител по литература. Член е на Съюза на писателите на СССР (1956 г.) и на Съюза на писателите на Русия (1992 г.). Отговорен секретар е на Краснодарското отделение на Съюза на писателите (1958 г.), десет години оглавява писателската организация в Кубан. Редактира в. „Литературная Кубань”, главен редактор е на в. „Кубань”, ръководи детското творческо студио „Лукоморье”. Заслужил деятел на културата на РСФСР. По негови стихове се изпълняват много песни. Автор е на стихосбирки и на книги с поезия за деца, сред които „Моим друзьям” (1952 г.), „Травы-муравы” (1955 г.), „Утро раннее” (1958 г.), „Царевна-недотрога” (1959 г.), „Простая быль” (1960 г.), „Сказка-шутка, спорят в ней, кто важней и кто нужней” (1962 г.), „О сердцах” (1963 г.), „Быстрина” (1964 г.), „Стихи о хлебе” (1964 г.), „Алёшкины приключения” (1967 г.), „Про мышку и мишку” (1968 г.), „Расстояния” (1968 г.), „Русский порт Новороссийск” (1970 г.), „Верность” (1972 г.), „Начинаем мы считать” (1972 г.), „Про медведя и лису” (1974 г.), „Новороссийский салют” (1976 г.), „Стихи. Поэмы” (1977 г.), „Улица первой любви” (1986 г.), „Город мой” (1991 г.), „Стихи. Поэма” (1994 г.), „Времени приметы” (1996 г.), „Избранное” (2004 г.) и др. Умира на 30 декември 2009 г. в Краснодар.