Ville morte
Albert SAMAIN
(1858-1900)
Vague, perdue au fond des sables monotones,
La ville d'autrefois, sans tours et sans remparts,
Dort le sommeil dernier des vieilles Babylones,
Sous le suaire blanc de ses marbres еpars.
Jadis elle rеgnait ; sur ses murailles fortes
La Victoire еtendait ses deux ailes de fer.
Tous les peuples d'Asie assiеgeaient ses cent portes ;
Et ses grands escaliers descendaient vers la mer...
Vide а prеsent, et pour jamais silencieuse,
Pierre ; pierre, elle meurt, sous la lune pieuse,
Auprеs de son vieux fleuve ainsi qu'elle еpuisе,
Et, seul, un еlеphant de bronze, en ces dеsastres,
Droit encore au sommet d'un portique brisе,
L;ve tragiquement sa trompe vers les astres.
Мъртъв град
Превод: Красимир Тенев
Засипан е навеки под пясъчен заслон
без кули и стени град древен и преславен.
Спи своя сън последен, подобно Вавилон,
навред парчета мрамор – като саван застлани.
А нявга над стените – днес каменни купи,
победата приветно разпервала крилете.
Пред сто врати в обсада от Азия тълпи
се стичали по стълби безчет откъм морето.
Сега е пуст. Всевечна, мъртвешка тишина
руините обгръща. А бледата луна
над сухата река мълчи благочестиво.
Стои единствен само над портите разбити
слон бронзов – часови, опитва търпеливо
с хобота си за стигне за миг поне звездите.