Женщинам-фронтовичкам посвещается. Любовь Лодочник

Радко Стоянов 2
Война и женщина – слова несовместимы,
Но жизнь диктует нам свои права.
И сколько их, любимых, нежных, милых,
Та страшная година унесла.

Хрупка, тонка и в самом нижнем чине,
Ты на войне творила чудеса.
Была поддержкой сильному мужчине,
С тобою рядом слабым быть нельзя.

Ты сколько сильных вырвала у смерти,
Тебя запомнит тот, кого спасла,
Мы понимаем, что ты испытала,
За что награды Родина дала.

Радисткой, санитаркой, партизанкой
И лётчицей отважною была.
Везде нужна: на суше и на море –
Ты шла туда, куда звала страна.

Война для всех – суровая година,
В тылу, в плену война для всех – война.
Мы пропоём тебе отдельно славу:
Ты фронтовичкой, смелою была!


НА ЖЕНИТЕ ФРОНТОВАЧКИ – ПОСВЕЩАВАМ
Превод: Радко Стоянов

Войната и жената са несъвместими,
животът търси своите права.
И колко нежни, мили са, любими,
година страховита бе това.

Ти крехка бе и слаба, с чин неважен,
но на война твореше чудеса.
Ти бе поддръжка на мъжете силна
и редом с тебе слаби не търпя.

Ти много силни от смъртта избави,
ще помнят вечно кой ги тях спаси.
Разбираме какво за нас направи,
защо Родината те награди.

Радистка, санитарка, партизанка,
летец изкусен с горда бе глава.
Ти нужна бе на сушата, в морето,
Родината те тука призова.

Войната беше тежка и сурова,
в тила и в плен – за всички бе война.
Ще те прославим тебе с песен нова:
Ти, фронтовачка смела и жена!