„КОМАНДИРША ЖЕНСКОЙ РОТЫ”
Борис Натанович Лейтин (1893-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОМАНДИРКАТА НА ЖЕНСКАТА РОТА
Юнак мъжът ти снажен, надзирател
за другите бе дълго. Но нали
бе плах пред войнствените ти похвати,
на взора твой пред гневните стрели.
Ти джобните му разходи следеше,
не пускаше семейните юзди,
гласът ти назидателно кънтеше,
деца и мъж сред ято подреди.
Ала в часа, когато ви събори
вас революционната вълна,
на разпитите твърда бе жена –
за своя мъж отказа да говориш.
И тук, с характера си непреклонен,
предвождаш „в строя” женските колони.
Ударения
КОМАНДИРКАТА НА ЖЕНСКАТА РОТА
Юна́к мъжъ́т ти сна́жен, надзира́тел
за дру́гите бе дъ́лго. Но нали́
бе пла́х пред во́йнствените ти похва́ти,
на взо́ра тво́й пред гне́вните стрели́.
Ти джо́бните му ра́зходи следе́ше,
не пу́скаше семе́йните юзди́,
гласъ́т ти назида́телно кънте́ше,
деца́ и мъ́ж сред я́то подреди́.
Ала в часа́, кога́то ви събо́ри
вас революцио́нната вълна́,
на ра́зпитите твъ́рда бе жена́ –
за сво́я мъ́ж отка́за да гово́риш.
И ту́к, с хара́ктера си непрекло́нен,
предво́ждаш „в стро́я” же́нските коло́ни.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Лейтин
КОМАНДИРША ЖЕНСКОЙ РОТЫ
Твой статный муж охранником и хватом
Был для других. Но преклонялся ниц
Он пред твоим воинственным ухватом,
Пред гневом глаз, пред манием ресниц.
Ты счет вела его карманным тратам,
Ежовых не снимая рукавиц,
И, в ужасе пред окриком крылатым,
Детишки жались стайкой робких птиц.
Но в час, когда очаг твой разметала
Двух революций пенная волна,
Ты на допросах – стойкая жена –
О прошлом мужа говорить не стала.
И, теша здесь характер непреклонный,
Ведешь ты женщин узкие колонны.
1929 г.
КОМАНДИРША ЖІНОЧОЇ РОТИ (перевод с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)
Твій статний муж був охоронцем бравим.
Для інших був, а сам – схилявся ниць
Перед твоїм незаперечним правом
Та войовничим вибухом зіниць.
Вела свій бій з рахунком кишенькОвим,
Не знявши їжакових рукавиць..
І діти перед окриком суровим
Тулились зграйкою лякливих птиць.
Коли ж твій осередок розметала
Двох революцій спінена ріка,
На допитах – мов сталь, була стійка –
Минуле мужа й словом не згадала.
І, тішачи характер свій на зоні,
Ведеш жінОк тепер вузькі колони.
---------------
Руският поет, драматург и преводач Борис Лейтин (Борис Натанович Лейтин) е роден на 2/14 март 1893 г. в с. Вяжско, Ярославска губерния. Завършва юридическия факултет при Московския университет (1918 г.). Автор е на стихосбирката „Выдуманная любовь” (1919 г.) и на пиесата „Ричард III ” (1958 г.). Репресиран, през 20-те и 30-те години на ХХ в. е затворник в соловецките лагери на ГУЛАГ. Печата стихове в затворническото списание „Соловецкие острова”. Превежда поезия от английски, немски, башкирски, идиш, киргизки, литовски, румънски и чешки език, превежда творби на Шекспир, Байрон, Гьоте, Шели, Хайне, Маро, Ронсар и др. През 50-те години живее в Подмосковието и сътрудничи на изд. „Художественная литература”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1961 г.). Умира през 1972 г. в гр. Александров.