„КУСОК ХЛЕБА”
Анатолий Иванович Гриценко (1936-2007 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪШЕЙ ХЛЯБ
Белееше с пяна покрит вълнолом,
със звездна забрадка нощта премени се;
захвърлен от някого в морския дом,
къшей хляб подмятат вълните.
В тълпата от кораби в тези води
звънти телеграфът със звън телеграмен.
Механик един през зъби процеди:
– През трийсет и трета от глад е умрял баща ми.
Ударения
КЪШЕЙ ХЛЯБ
Беле́еше с пя́на покри́т вълноло́м,
със зве́здна забра́дка ноштта́ премени́ се;
захвъ́рлен от ня́кого в мо́рския до́м,
къ́шей хля́б подмя́тат вълни́те.
В тълпа́та от ко́раби в те́зи води́
звънти́ телегра́фът със звъ́н телегра́мен.
Меха́ник еди́н през зъби́ процеди́:
– През три́йсет и тре́та от гла́д е умря́л башта́ ми.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Гриценко
КУСОК ХЛЕБА
Белел закиданный пеной мол,
Ночь надевала звездный платок,
А отданный кем-то съедению волн,
Плыл по воде хлеба кусок.
Из разнобойной толпы судов
Доносился прерывистый телеграфный зуммер.
Механик сказал, не разжав зубов: –
Отец в тридцать третьем с голоду умер.
ШМАТОК ХЛІБА (перевод с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)
Білів під зо'рями небосхил,
Ніч одягала шхуні платок,
А кинутий кимось у го'йдалку хвиль,
Плив по воді хліба шматок.
З щілин всіх рубок юрби судів
Все несли'сь переривчасті телеграфні пе'рла.
Механік сказав, немов процідив:
Сестра в тридцять третьому з голоду вмерла.
---------------
Руският поет, писател, журналист и преводач Анатоли Гриценко (Анатолий Иванович Гриценко) е роден на 30 май 1936 г. в с. Шалаевка, Северен Кавказ. Завършва Ростовското речно професионално училище (1954 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1977 г.). Първите си стихотворения печата през 1954 г. във в. „Волго-Дон”. Работи като рулеви машинист на параход (1954-1956 г.), формовчик и шлосер в завод „Ростсельмаш” (1958-1965 г.), журналист във в. „Комсомолец” и в други ростовски вестници (1966-1987 г.), зав.-отдел поезия в сп. „Дон” (1987-1996 г.) и редактор във в. „Крестьянин” (от 1996 г.). Твори в стила социалистически реализъм. Пише стихотворения, балади, поеми, повести и литературни обзори, публикува в списания като „Дружба народов”, „Сельская молодёжь”, „Подъём”, „Молодая гвардия”, „Огонёк” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1973 г.). Превежда поезия от български език и от езиците на народите от Северен Кавказ. Автор е на стихосбирките „Медовый месяц” (1965 г.), „Стихи” (1968 г.), „Ровесники” (1970 г.), „Роса полей” (1974 г.), „Желтобровое поле” (1979 г.), „Над порогом моим” (1983 г.), „Проталины” (1984 г.), „Все от любви” (1986 г.), „Эхо разлук” (1990 г.), „Цветы и колосья” (1996 г.), на книгата за деца „Сказка о старом адмиралтейском якоре” (1973 г.) и др. Умира през 2007 г. в Ростов на Дон.