Вернулся... Борисова Ольга Михайловна

 
С войны вернулся сын твой, мама!
Бегу по полю я домой.
Затем дорожкой мимо храма,
А там наш дом стоит  - седьмой.

Его тесали вместе с батей.
Учил отец меня всему…
Где он теперь? Где Колька с Катей? 
Тревога в сердце… Почему?

Вот-вот увидимся мы снова.
Я обниму сестру, тебя…
Мне вслед старик глядит сурово,
В руках фуражку теребя.

Не узнаю… Хоть и знакомы
Черты лица... А впереди
Села останки… Горечь комом
Застряла в глотке и груди.

Вхожу в свой дом, седьмой от храма.
В углу иконка, две стены…
Вернулся я, ты слышишь, мама?!
Пришел солдат домой с войны...
Картина А.Розанова

 
ЗАВЪРНАЛ СЕ…
Превод: Радко Стоянов

Завръща се синът ти, мамо!
През родното поле лети.
Ще мине бързо покрай храма,
в дома ще го посрещнеш ти.

Изграждахме го двама с татко.
Баща ми учеше ме сам…
Къде ли е? Къде са Колька, Катка?
Тревога е в сърцето, плам…

Сега ще го съзра отново.
Ще се прегърнем аз и ти…
Старик следи ме тук сурово,
в ръце фуражката върти.

Не го познах…Макар с познати
черти да е…А по-напред –
руини…И горчилка прати
в гърдите ми и жар, и лед.

Пристъпвам у дома, край храма.
Иконка в ъгъла,   стена…
Аз тук съм, чуваш ли ме, мамо?!
Войник се връща от война…