„ПЕРЕД НАВИГАЦИЕЙ”
Владимир Свешников/ Кемецкий (1902-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕДИ НАВИГАЦИЯТА
Светът лудее вече нейде, знам,
цветя в ръцете на девойки греят
и в щедри струи слънцето се лее
над зеленеещи тополи там.
Безплоден сняг полята ледени
и вятърът не бърза лед да плаши,
пак вятърът обхожда с резки крачки
на крепостта ръждивите стени.
В непродължителната, но безсънна
бледозелена нощ тук час след час
слухът измъчен иска да се сбъдне
сирената, тъй чакана от нас,
за свобода да е вестител може...
Но само чайката мъгли тревожи.
Ударения
ПРЕДИ НАВИГАЦИЯТА
Светъ́т луде́е ве́че не́йде, зна́м,
цветя́ в ръце́те на дево́йки гре́ят
и в ште́дри стру́и слъ́нцето се ле́е
над зелене́ешти топо́ли та́м.
Безпло́ден сня́г поля́та ледени́
и вя́търът не бъ́рза ле́д да пла́ши,
пак вя́търът обхо́жда с ре́зки кра́чки
на крепостта́ ръжди́вите стени́.
В непродължи́телната, но безсъ́нна
бледозеле́на но́шт тук ча́с след ча́с
слухъ́т измъ́чен и́ска да се сбъ́дне
сире́ната, тъй ча́кана от на́с,
за свобода́ да е вести́тел мо́же...
Но са́мо ча́йката мъгли́ трево́жи.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Кемецкий
ПЕРЕД НАВИГАЦИЕЙ
В иных краях безумствует земля,
И руки девушек полны цветами,
И солнце льётся щедрыми струями
На зеленеющие тополя…
Ещё бесплодный снег мертвит поля,
Расстаться ветер не спешит со льдами,
И ветер ходит резкими шагами
Вдоль ржавых стен угрюмого кремля.
Непродолжительною, но бессонной
Бледно-зелёной ночью сколько раз
Готов был слух, молчаньем истомленный,
Гудок желанный услыхать для нас
О воле приносящий весть, быть может…
Но всё молчит. Лишь чайка мглу тревожит.
1930 г.
---------------
Руският поет Владимир Кемецки (Владимир Сергеевич Свешников/ Кемецкий) е роден през 1902 г. в Петербург. През 1920 г. емигрира във Франция и Германия. Членува в творческото обединение „Через”. През 1927 г. получава разрешение и се връща в Съветския съюз. Работи като кореспондент на в. „Заря Востока” в Москва. Скоро обаче е арестуван с обвинения за шпионска дейност и е затворен в лагерите на Соловки. През 1930 г. е интерниран в Архангелска област. През 1932 г. е освободен, но в началото на 1933 г. отново е изпратен на заточение, този път в Башкирия. През 1936 г. е освободен и няколко месеца работи като коректор във в. „Керченский рабочий”, но скоро следва нов арест и след обвинение в контрареволюционна агитация е осъден на пет години и изпратен в лагерите на Ухтпечлаг. Приживе няма издадена стихосбирка, има само няколко публикувани стихотворения в сп. „Недра”, в. „Накануне”, в. „Новые Соловки”, в. „Советское Беломорье” и сп. „Соловецкие острова”. На 21 декември 1937 г. тричленка на НКВД го осъжда на разстрел. На 29 януари 1938 г. е разстрелян в лагера Ухтарка близо до Воркута. През 1989 г. е реабилитиран.
* Силует на Владимир Кемецки, Соловки, 1929 г. Рисунка: Дмитрий Лихачов