Валмар Адамс Ты, сердце бедное Сърце ти бедно

„ТЫ, СЕРДЦЕ БЕДНОЕ...”
Владимир/Вальмар Карл Мориц Александер Адамс (1899-1993 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЪРЦЕ ТИ БЕДНО

Сърце ти бедно, дом на мъка и на плам,
ти, чаша крехка, пълна с разтопено злато,
венец на всичко земно, мами те земята
и звън камбанен ме напътства в пътя там.

О, тленна пепел на стареещото тяло!
Хвани, задръж на залеза прощален блик...
Ще удължи ли зимата печален миг?
Ще продължа ли мойто дело неуспяло?


Ударения
СЪРЦЕ ТИ БЕДНО

Сърце́ ти бе́дно, до́м на мъ́ка и на пла́м,
ти, ча́ша кре́хка, пъ́лна с разтопе́но зла́то,
вене́ц на вси́чко зе́мно, ма́ми те земя́та
и звъ́н камба́нен ме напъ́тства в пъ́тя та́м.

О, тле́нна пе́пел на старе́ештото тя́ло!
Хвани́, задръ́ж на за́леза прошта́лен бли́к...
Ште удължи́ ли зи́мата печа́лен ми́г?
Ште продължа́ ли мо́йто де́ло неуспя́ло?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Валмар Адамс
ТЫ, СЕРДЦЕ БЕДНОЕ...

Ты, сердце бедное, дом горя и огня,
Ты – чаша, полная расплава золотого,
Тебя влечет земля, венец всего земного,
И звон колоколов напутствует меня.

О, пепел времени, стареющее тело! –
Лови и удержи зари прощальный блик...
Протянется ль еще зимы печальной миг?
Подвинется ль мое неконченное дело?

               1972 г.


ТИ, СЕРЦЕ БОЛІСНЕ… (перевод с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)

Ти, серце бо'лісне, стражданням тиснеш грудь,
Ти – чаша повна переплаву золотого,
Тебе зове земля, вінець всього земного,
І дзвонів передзвін наснажує у путь.

О, попіл часу, о, моє зів’яле тіло! –
Лови і удержи зорІ прощальний блиск…
Протягнеться чи ще зими печальний тріск?
НескІнчене моє посунеться чи діло?




---------------
Руският и естонски поет, писател и литературовед Валмар Адамс (Владимир/ Вальмар Карл Мориц Александер Адам/ Адамс) е роден на 18/30 януари 1899 г. в Санкт Петербург. Първите си стихотворения печата във в. „Юрьевский вестник” през 1915 г. Завършва философия в университета в гр. Тарту, Естония (1929 г.), защитава аспирантура в Карловия университет в Прага (1931 г.) и специализира в университетите в Берлин, Мюнхен и Виена. Твори на руски и на естонски език. Редактира в. „Молот” (1918­1919 г.) и в. „Печерянин” (1920 г.). Публикува поезия в алманаси като „На чужбине” (1921 г.), „Via sacra” (1922 г.) и др. Ползва литературните псевдоними Владимир Александровский, Vilmar Adams, Valmar­Meelend Adams и Валмар Адамс. Преподава в Тартуския университет, професор е в катедра руска литература, а през 1948­1949 г. е декан на катедрата. През 1950 г. е репресиран и изкарва пет години в лагерите на ГУЛАГ в Казахстан. След освобождаването му се връща към преподавателската дейност. Автор е на стихосбирките „Suudlus lumme”  (1924 г.), „Valguse valus” (1926 г.), „Maise matka poolel teel” (1932 г.), „Pоlev pооsas ” (1937 г.), „Tunnetuse tund” (1939 г.), „Sinu sekundid”  (1971 г.), „Запыленное золото юности” (1972 г.), „Vene kirjandus, mu arm” (1977 г.), „Оhtune valgus” (1982 г.), „Oomega” (1985 г.), „Esta astub ellu (1986 г.), на книги с литературоведчески изследвания като „Рифма. Сравнительно­историческое, а также литературно­критическое исследование общей и эстонской теории рифмы” (1931 г.), „Из истории эстонской рифмы” (1960 г.), „Nooruse tolmunud kuld” (1972 г.), „Русская литература, моя любовь” (1977 г.), „Punased nelgid” (1982 г.) и др. През 1972 г. е избран за почетен член на Международния пен­клуб. Умира на 15 март 1993 г. в гр. Тарту.