Где заблудился, добрый Ангел мой?
Что приключилось на твоём пути?
Не превозмочь сердечной раны боль:
Ты не успел, не смог меня найти?
Развей грехов сомнения мои.
Терпеньем и добром вмиг одари.
Печаль отринь в заоблачной дали
И грешному мне руку протяни…
Люби меня прошу, не отвергай.
Даруй в молчанье мудрости своей.
От бед укрой крылами, словно рай.
И от обид остереги, жалей…
18.04.2015 г. © Ана Болик
ПИСМО ДО АНГЕЛ
(оригинал)
Генка Богданова
Къде се забави, Ангеле мой?
За какво се замисли в пътя свой?
От болка ли сърцето ти се сви,
че закъсня и не ми се яви?
Ти разсея всяко съмнение,
въоръжи се ти с търпение.
Вкуси от моята тиха тъга,
на грешницата подаде ръка.
Да ме обичаш, ти продължаваш.
Ти мълчаливо мъдрост ми даваш.
Закриляш ме, Ангеле, с гърдите.
от обидите и от бедите!