Виктория Багинская Скала

Красимир Георгиев
„СКАЛА”
Виктория Ильинична Багинская (1926-2012 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СКАЛА

От какво, скала, ти стана каменна
и потъна в тягостно мълчание?
И защо, в небето ръб изправила,
ти застана в нямо отчаяние?

Безпокойното море отрупва те
с ласките ту яростни, ту влюбени,
мислите ли те гнетят нетукашни,
или чувства ведри са изгубени?

Тялото ти, от вълни насечено
и от ветрове коварни сушено!
Обезобразена и обречена,
горда и безмълвна, равнодушна си.

За какво ли са ти вопли жалостни?
За какво, скала, да те теша?
Ти накрай земята би избягала
да опазиш волната душа!


Ударения
СКАЛА

От какво́, скала́, ти ста́на ка́менна
и потъ́на в тя́гостно мълча́ние?
И зашто́, в небе́то ръ́б изпра́вила,
ти заста́на в ня́мо отчая́ние?

Безпоко́йното море́ отру́пва те
с ла́ските ту я́ростни, ту влю́бени,
ми́слите ли те гнетя́т нету́кашни,
или чу́вства ве́дри са изгу́бени?

Тя́лото ти, от вълни́ насе́чено
и от ветрове́ кова́рни су́шено!
Обезобразе́на и обре́чена,
го́рда и безмъ́лвна, равноду́шна си.

За какво́ ли са ти во́пли жа́лостни?
За какво́, скала́, да те теша́?
Ти накра́й земя́та би избя́гала
да опа́зиш во́лната душа́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктория Багинская
СКАЛА

Отчего, скала, ты стала каменной
И на все ответ один – молчание?
Отчего простерлась в небо гранями
И застыла так в немом отчаянье?

Донимает море безутешное
Лаской то неистовой, то вкрадчивой,
Думы ли гнетут тебя нездешние,
Или чувства добрые утрачены?

Тело твое волнами иссечено
Или злыми ветрами иссушено?
Ты стоишь, страданьем изувечена,
Гордая, немая, равнодушная.

Что тебе пустые вопли-жалобы?
Что тебе и вкрадчивая речь?
Ты куда глаза глядят бежала бы,
Только б душу вольную сберечь!


СКАЛА (перевод с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)

І чому, скала, ти вся із кАменю
І на все – мовчання недовірчиве?
Простяглась у чисте небо гранями
І застигла у німому відчаї.

Дошкуляє море безпорадністю,
Ласкою шаленою й незрячою,
Думи чи гнітЯть тебе безрадісні,
Чи блаженство почуттів утрачено?

Горде тіло хвилями посічене
Чи вітрами-злиднями ціловане?
Ти стоїш, стражданнями уквітчана,
Сильна та німа, байдужа й скована.

Що тобі пусті слова та жАлячі,
Що тобі підлиз м’які хребти?
Ти б кудись побігла геть світ-зАочі,
Тільки б душу вільну зберегти.





---------------
Руската поетеса, писателка, художник, публицист, фолклорист и преводач Виктория Багинска (Виктория Ильинична Багинская) е родена на 30 юни 1926 г. в гр. Краснодар. Първите си стихове пише през 1942 г., първите й поетични публикации са от 1965 г. във в. „Советская Кубань”. Завършва Краснодарския педагогически институт (1953 г.). Над 30 години преподава руски език, литература и рисуване в краснодарските гимназии. Пише фантастика и илюстрира творби на писатели-фантасти. Публикува стихове, очерци, новели и статии в издания като „Литература в школе”, „Уроки литературы”, „Дружба народов”, „Семья и школа”, „Советская женщина”, „Природа и человек”, „Наука и жизнь”, „Правда”, „Учительская газета”, „Гудок”, „Над Кубанью” и др. Авторка е на стихосбирките „Поэтический дуэт” (в съавторство със сина си Андрей Багинский, 2004 г.), „Жизнь – экзамен суровый” (2008 г.), на сборника „Народные песни и пословицы крымчаков” (2003 г.) и др. Умира на 7 януари 2012 г. в Краснодар.