„22 ИЮНЯ 1941 ГОДА”
Николай/ Миклай Иванович Казаков (1918-1989 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Переводы: Красимир Георгиев, Анатолий Аквилев, Николай Сысойлов
22 ЮНИ 1941 ГОДИНА
„Вече е война...” –
заби в сърцата
страшна вест отровната стрела.
Всичко промени се
на земята.
Над страната
натежа
мъгла.
Сякаш с черен облак
буря хвана
слънцето след тази грозна вест.
Нивите
се сбръчкаха,
камбани
плакаха
в разбудения лес.
Като бомба
тази вест отекна.
Гняв народен
извиси вълна.
В този ден
до края се заклехме
да громим
проклетата война.
В този ден
войник ти стана светъл;
към победата
преминал с чест
пътя
до четирдесет и трета,
от душа
благодарят ти днес.
Ударения
22 ЮНИ 1941 ГОДИНА
„Ве́че е война́...” – заби́ в сърца́та
стра́шна ве́ст отро́вната стрела́.
Вси́чко промени́ се на земя́та.
Над страна́та натежа́ мъгла́.
Ся́каш с че́рен о́блак бу́ря хва́на
слъ́нцето след та́зи гро́зна ве́ст.
Ни́вите се сбръ́чкаха, камба́ни
пла́каха в разбу́дения ле́с.
Като бо́мба та́зи ве́ст оте́кна.
Гня́в наро́ден извиси́ вълна́.
В то́зи де́н до кра́я се закле́хме
да громи́м прокле́тата война́.
В то́зи де́н войни́к ти ста́на све́тъл;
към побе́дата преми́нал с че́ст
пъ́тя до чети́рдесет и тре́та,
от душа́ благодаря́т ти дне́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Миклай Казаков
22 ИЮНЯ 1941 ГОДА (перевод с марийского языка на русский язык: Анатолий Аквилев)
„Началась война…” –
В сердца вонзилось
Страшною отравленной стрелой.
И на свете
Всё переменилось.
И тревога
Встала
Над страной.
Эта весть
Собой закрыла солнце,
Словно туча чёрная в грозу.
Нивы
Вдруг пожухли,
Колокольцы
Вздрогнули
В разбуженном лесу.
Эта весть
Ударила, как бомба.
Гнев народа
Поднялся волной.
В этот день
Мы поклялись до гроба
Воевать
С проклятою войной.
В этот день
Ты верным стал солдатом,
И тебе,
Прошедший бой солдат,
Люди
За победу в сорок пятом
От души
Спасибо говорят.
1981 г.
22 ЧЕРВНЯ 1941 РОКУ (перевод с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)
„Почалась війна...” –
І враз встроми'лась
У серця' отруєна стріла.
І на світі
Раптом все змінилось –
І тривога
Встала
Мов стіна.
Звістка ця,
Яку й сказати важко,
Вдарила як блискавка, мов жах.
Ниви
Вмить пожухли, –
І ромашки
Чорними
Поникли у степах.
Звістка ця
Ударила, як бомба.
Гнів народу
Покотивсь мов грім.
І в цей день
Ми покляли'сь до гроба
Воювати
З во'рогом своїм.
Так, в цей день,
Ти вірним став солдатом,
І тобі,
Хто гідру задушив, –
І тобі,
Великий сорок п’ятий, –
Кажемо „спасибі!”
Від душі.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Миклай Казаков (Николай/ Миклай Иванович Казаков) е роден на 15 януари 1918 г. в с. Кутюк-Кинер, Казанска губерния. Пише поезия от ученическите си години, първото му публикувано стихотворение е в сп. „Пионер йyк” през 1933 г. Завършва Марийския учителски институт (1939 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1955 г.). Работи като редактор на в. „Будь готов” (1934-1936 г.), литературен консултант на Марийското държавно издателство (1939-1940 г.), редактор на марийския литературен алманах (1946-1948 г.), отговорник за секцията на Съюза на писателите при Марийска АССР (от 1948 г.) и др. Твори на марийски и на руски език. Превежда на марийски език поезия на руски и чуждестранни автори. Член е на Съюза на писателите на СССР (1939 г.). Лауреат на Държавна награда на СССР (1951 г.), народен поет на Марийска АССР (1960 г.). Автор е на близо 40 книги с поезия и с проза за деца, сред които стихосбирките „Почеламут сборник” (1938 г.), „Илаш весела” (1940 г.), „Отважный комсомол” (1940 г.), „В огне” (1943 г.), „На нашей улице праздник” (1945 г.), „Светлые дни” (1948 г.), „Me Москвашке мийышна” (1948 г.), „Поэзия – любимая подруга” (1950 г.), „Поэзии: ойырен налме почеламут ден” (1951 г.), „Избранные стихи” (1952 г.), „Чевер шошо” (1957 г.), „Детям”(1959 г.), „Избранное” (1960 г.), „Шyмбел мландем” (1962 г.), „Ший оyыр” (1964 г.), „Шинчаваш ончен” (1965 г.), „Шyм теyыз” (1968 г.), „В стране моей Марийской” (1968 г.), „Мyндыр мландыште” (1969 г.), „Так мы растем” (1970 г.), „Дорога зовет” (1972 г.), „Лирика” (1977 г.), „Наша судьба” (1988 г.) и др. Умира през 1989 г. в гр. Йошкар-Ола, Марийска република, Приволжието.