„БРАТСКИЕ МОГИЛЫ”
Владимир Семёнович Высоцкий (1938-1980 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БРАТСКИТЕ МОГИЛИ
На братски могили не слага се кръст,
вдовици над тях не ридаят,
букети с цветя носят околовръст
и вечни огньове се ваят.
Тук беше земя на съдбовна делба,
сега са гранитни предели.
Тук няма при драмата лична съдба –
съдбите в една са се слели.
Във вечния огън взривява се танк
и жупел към къщите блика,
Смоленск е сред пламъци, пламва Райхстаг,
сърцето гори на войника.
Вдовици не плачат над братската пръст –
тук силните търсят утеха.
На братски могили не слага се кръст,
нима от това е по-леко?
* Песен от филма „Я родом из детства”.
Ударения
БРАТСКИТЕ МОГИЛИ
На бра́тски моги́ли не сла́га се кръ́ст,
вдови́ци над тя́х не рида́ят,
буке́ти с цветя́ но́сят околовръ́ст
и ве́чни огньо́ве се ва́ят.
Тук бе́ше земя́ на съдбо́вна делба́,
сега́ са грани́тни преде́ли.
Тук ня́ма при дра́мата ли́чна съдба́ –
съдби́те в една́ са се сле́ли.
Във ве́чния о́гън взривя́ва се та́нк
и жу́пел към къ́штите бли́ка,
Смоле́нск е сред пла́мъци, пла́мва Райхста́г,
сърце́то гори́ на войни́ка.
Вдови́ци не пла́чат над бра́тската пръ́ст –
тук си́лните тъ́рсят уте́ха.
На бра́тски моги́ли не сла́га се кръ́ст,
нима́ от това́ е по-ле́ко?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Высоцкий
БРАТСКИЕ МОГИЛЫ
На братских могилах не ставят крестов,
И вдовы на них не рыдают,
К ним кто-то приносит букеты цветов,
И Вечный огонь зажигают.
Здесь раньше вставала земля на дыбы,
А нынче – гранитные плиты.
Здесь нет ни одной персональной судьбы –
Все судьбы в единую слиты.
А в Вечном огне виден вспыхнувший танк,
Горящие русские хаты,
Горящий Смоленск и горящий рейхстаг,
Горящее сердце солдата.
У братских могил нет заплаканных вдов –
Сюда ходят люди покрепче.
На братских могилах не ставят крестов,
Но разве от этого легче?..
1964 г.
Владимир Высоцкий
БРАТСЬКІ МОГИЛИ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
На братських могилах не ставлять хрестів,
І вдови на них не ридають.
До них хтось приносить букети круті,
І Вічний вогонь доглядають.
Колись тут вставала земля на диби,
А зараз – гранітні скрізь плити.
Нема тут ніде персоналій в судьбі –
Всі судьби в єдину сповиті.
У Вогнищі Вічному видиться танк
І руські палаючі хати.
Палаюче небо, Смоленськ і рейхстаг,
Палаюче серце солдата.
У братських могил – ні заплаканих вдів,
Ні рідних, та й з друзів – нікого.
На братських могилах не ставлять хрестів, –
Та легше хіба нам від цього?..
---------------
Руският поет, певец и актьор Владимир Семьонович Висоцки (Владимир Семёнович Высоцкий) е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. През 1955 г. е приет във факултета по механика при Московския инженерно-строителен институт „В. В. Куйбишев“, а през 1956 г. постъпва в класа за актьори към Школата-студия към Московски художествен академичен театър „Немирович-Данченко“, където е студент до 1960 г. От 1960 до 1961 г. е актьор в театър „Пушкин“ в Москва, от 1961 до 1964 г. е актьор по договори с киностудиите в страната, а от 1964 до 1980 г. е актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва. Един от най-известните бардове в Съветския съюз, той е автор на над 800 песни и над 1100 стихотворения, изнасял е концерти в много държави по света, има десетки роли в театъра и над 30 филмови роли. Умира на 25 юли 1980 г. в Москва.