В блокаде

Антонина Иплина
Холод и голод,
корочка хлеба –
в рот, и как будто не ели…
Верили, ждали,
ковали победу,
жизней своих не жалели.

Гулко, надрывно
воют сирены,
небо с землёю
смешаны – АД…
Жизни уходят,
но живы герои –
те, кто спасал Ленинград.