„УТРО ПОБЕДЫ”
Алексей Александрович Сурков (1899-1983 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
УТРОТО НА ПОБЕДАТА
Там, където тревата в росата кървее
и кокорят картечници яростен лик,
в пълен ръст над земята на предна траншея
се изправи победно войник.
Бие често сърцето, ребрата надига.
Тишина... Тишина... Не насън – с порив нов.
Пехотинецът, казал: „Воювахме! Стига!” –
забеляза кокиче сред ров.
И в душата, петимна за слънце и ласка,
прежен радостен ручей отново тече.
И войникът към свойта простреляна каска
скъта нежното бяло цветче.
В паметта му отново войната премина –
Подмосковие в сняг, Сталинград сред беда.
И за пръв път от четири страшни години
като малко дете зарида.
Пехотинецът плач и усмивки редеше
и с ботуши отъпкваше черен терен.
Зад плещите му младият изгрев пламтеше,
предвещавайки радостен ден.
Ударения
УТРОТО НА ПОБЕДАТА
Та́м, къде́то трева́та в роса́та кърве́е
и коко́рят карте́чници я́ростен ли́к,
в пъ́лен ръ́ст над земя́та на пре́дна транше́я
се изпра́ви побе́дно войни́к.
Би́е че́сто сърце́то, ребра́та нади́га.
Тишина́... Тишина́... Не насъ́н – с по́рив но́в.
Пехоти́нецът, ка́зал: „Вою́вахме! Сти́га!” –
забеля́за коки́че сред ро́в.
И в душа́та, пети́мна за слъ́нце и ла́ска,
пре́жен ра́достен ру́чей отно́во тече́.
И войни́кът към сво́йта простре́ляна ка́ска
скъ́та не́жното бя́ло цветче́.
В паметта́ му отно́во война́та преми́на –
Подмоско́вие в сня́г, Ста́лингра́д сред беда́.
И за пръ́в път от че́тири стра́шни годи́ни
като ма́лко дете́ зарида́.
Пехоти́нецът пла́ч и усми́вки реде́ше
и с боту́ши отъ́пкваше че́рен тере́н.
Зад плешти́те му мла́дият и́згрев пламте́ше,
предвешта́вайки ра́достен де́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Сурков
УТРО ПОБЕДЫ
Где трава от росы и от крови сырая,
Где зрачки пулеметов свирепо глядят,
В полный рост, над окопом переднего края,
Поднялся победитель-солдат.
Сердце билось о ребра прерывисто, часто.
Тишина... Тишина... Не во сне – наяву.
И сказал пехотинец: – Отмаялись! Баста! –
И приметил подснежник во рву.
И в душе, тосковавшей по свету и ласке,
Ожил радости прежней певучий поток.
И нагнулся солдат и к простреленной каске
Осторожно приладил цветок.
Снова ожили в памяти были живые –
Подмосковье в снегах и в огне Сталинград.
За четыре немыслимых года впервые,
Как ребенок, заплакал солдат.
Так стоял пехотинец, смеясь и рыдая,
Сапогом попирая колючий плетень.
За плечами пылала заря молодая,
Предвещая солнечный день.
1945 г.
Алексей Сурков
РАНОК ПЕРЕМОГИ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Де трава від роси та від крОві згоряє,
Де гачки кулеметів свиріпо глядять,
В повний зріст, над окопом переднього краю,
Встав з колін переможець-солдат.
Серце билось, як птах, переривчасто-часто,
Тишина… Тишина… Наяву – мов у сні.
І сказав піхотинець: – Відмучились! Баста! –
І примітив кульбабку весни.
І в душі', що бажала і сонця, і ласки,
Бризнув радості бувшій співучій витОк.
І нагнувся солдат – й до пробитої каски
Обережно приладив росток.
СплИли кадри у пам’яті, темряву спЕрши:
Підмосков’я в снігах, у диму Сталінград.
За чотири нечувані рОки уперше,
Як дитина, заплакав солдат.
Так стояв піхотинець, ридаючи сміхом.
Попираючи чоботом гострий плетЕнь.
За плечима – світанок здіймався, мов вихор,
Обіцяючи сонячний день.
---------------
Руският поет, публицист, литературен критик, преводач и обществен деятел Алексей Сурков (Алексей Александрович Сурков) е роден на 1/13 октомври 1899 г. в с. Середнево, Ярославска губерния. Първите си стихове публикува през 1918 г. в петроградския в. „Красная газета”. Участник е в Гражданската война. Бил е главен редактор на в. „Северный комсомолец” (1926-1928 г.). През 1934 г. защитава дисертация, от 1934 до 1939 г. е преподавател в Редакционно-издателския институт и в Литературния институт към Съюза на писателите на СССР, зам.-главен редактор е на сп. „Литературная учёба”. През 30-те години излизат стихосбирките му „Запев”, „Последняя война”, „Родина мужественных”, „Путём песни” и „Так мы росли”. По време на Отечествената война е кореспондент на вестниците „Героический поход”, „Красноармейская правда”, „Красная звезда”, „Боевой натиск”, от 1941 до 1945 г. е главен редактор на сп. „Новый мир”. През годините на войната издава стихосбирките „Декабрь под Москвой”, „Дороги ведут на Запад”, „Солдатское сердце”, „Наступление”, „Стихи о ненависти”, „Песни гневного сердца”, „Я пою Победу” и „Россия карающая”. От 1944 до 1946 г. е отговорен редактор на в. „Литературная газета”, от 1945 до 1953 г. е отговорен редактор на сп. „Огонёк”, а от 1950 г. е ректор на Литературния институт „Максим Горки”. От 1962 г. е главен редактор на „Кратка литературна енциклопедия”. Като преводач е известен с преводите на творчеството на българския поет Христо Ботев. Депутат на Върховния съвет на СССР (от 1954 г.) и на Върховния съвет на РСФСР, член е на Световния съвет на мира. От 1953 до 1959 г. е първи секретар на Съюза на писателите на СССР. Автор е на над 40 стихосбирки, сред които „На подступах к песне” (1931 г.), „Ровесники” (1934 г.), „Это было на севере” (1940 г.), „Большая война” (1942 г.), „Миру – мир!” (1950 г.), „Восток и Запад” (1957 г.), „Песни о человечестве” (1961 г.), „Что такое счастье” (1969 г.), „После войны. Стихи 1945-1970 годов” (1972 г.), „Избранные стихи” (в 2 тома, 1974 г.), „Собрание сочинений” (в 4 тома, 1966 г.) и др. Умира на 14 юни 1983 г. в Москва.