„УЧИЛА ЖИЗНЬ САМА МЕНЯ...”
Сергей Сергеевич Орлов (1921-1977 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
САМИЯТ ЖИВОТ МЕ УЧЕШЕ
Животът учеше ме сам.
Той каза ми без страх,
когато пламна моят танк
и в огъня горях:
„Ти дръж се – каза, – вярвай в нас
и в своята звезда,
един съм на земята аз,
не ще те подведа.
За мен се дръж!” – той подчерта.
Люка отворил, ах,
от огнена тъма в света
отново допълзях.
Ударения
САМИЯТ ЖИВОТ МЕ УЧЕШЕ
Живо́тът у́чеше ме са́м.
Той ка́за ми без стра́х,
кога́то пла́мна мо́ят та́нк
и в о́гъня горя́х:
„Ти дръ́ж се – ка́за, – вя́рвай в на́с
и в сво́ята звезда́,
еди́н съм на земя́та а́з,
не ште́ те подведа́.
За ме́н се дръ́ж!” – той подчерта́.
Люка́ отво́рил, а́х,
от о́гнена тъма́ в света́
отно́во допълзя́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Орлов
УЧИЛА ЖИЗНЬ САМА МЕНЯ...
Учила жизнь сама меня.
Она сказала мне, –
Когда в огне была броня
И я горел в огне, –
Держись, сказала мне она,
И верь в свою звезду,
Я на земле всего одна,
И я не подведу.
Держись, сказала, за меня.
И, люк откинув, сам
Я вырвался из тьмы огня –
И вновь приполз к друзьям.
1945 г.
УЧИЛА СКРІЗЬ СУДЬБА МЕНЕ (перевод с русского на украинский язык: Николай Сысойлов)
Учила скрізь судьба мене'.
І раз сказала так, –
Коли броня пекла вогнем
І я горів, і танк, –
Держись, промовила вона,
Не віруй у біду,
Я на землі всього одна,
І я – не підведу.
Ти зможеш все, повір мені.
І сам розкривши люк,
Я вирвався з пітьми броні –
Й поповз на рідний звук.
---------------
Руският поет Сергей Орлов (Сергей Сергеевич Орлов) е роден на 22 август 1921 г. в с. Мегра, Вологодска губерния. Бил е доброволец във Великата отечествена война. Завършва литературния институт „Максим Горки”. Бил е в ръководството на Съюза на писателите на РСФСР, член на редколегиите на сп. „Нева” и сп. „Аврора”, сценарист на филма „Жаворонок” (1964 г.). Носител е на високи държавни отличия. Поезията му е в стила на социалистическия реализъм. Автор е на книгите „Фронт” (1942 г.), „Третья скорость” (1946 г.), „Поход продолжается” (1948 г.), „Радуга в степи” (1952 г.), „Городок” (1953 г.), „Стихотворения” (1954 г.), „Голос первой любви” (1958 г.), „Стихотворения. 1938-1956” (1959 г.), „Одна любовь” (1963 г.), „Колесо” (1965 г.), „Созвездье” (1965 г.), „Лирика” (1966 г.), „Страница” (1969 г.), „Верность” (1973 г.), „Белое озеро” (1975 г.), „В легкой песне берез” (1983 г.) и др. Умира в Москва на 7 октомври 1977 г.