И старостта лудува още в мен,
танцува бавно, ала ненаситно,
със поглед влюбен, в тебе устремен –
едно „момиче”, още апетитно.
Припламват още пролетни искри
в очите ти добри, засмени –
с онези „дяволчета” покори,
сърцето и душата ми блажени.
Когато вечен сън със теб заспим
и Бог ни прати нейде там – в ефира,
аз искам танца свой да продължим,
любовната ни песен да не спира…