„СВОБОДОМЫСЛЯЩИЙ”
Валентин Иванович Иванов/ Горянский (1888-1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СВОБОДОМИСЛЕЩ
Аз не бях чел такава забележителна книга!
Авторът с текста доказва смело и бурно,
че халките на Химиней всъщност са безобразни вериги,
които не са по вкуса на човека културен.
Че чувствата са свобода, а бракът – затвор за чувства,
че разнообразие в любовта природата иска властно,
аз четях и мислех: ах, изкуство, изкуство!
Как справедливо си ти и как безпристрастно...
Ето и аз винаги прислужницата Пелагея
сменям с жена ми, а жена ми – с Катя Петрова...
С това изпреварвам авторовата идея
и се явявам, така да се каже, пророк на обновата.
В онзи живот, когато пошлостта на съвременното еснафство
ще отмине в областта на наивните предания
и ще се радвам на гражданското самоуправство,
което сега ми носи само страдания...
Но чуй! Жена ми Нина насам пристига.
Тя е дръзка! С нея трябва да се държа строго.
Да скрия бързо зад пианото тази книга,
че може да я прочете, опази ме, Боже!
* Хименей – древногръцки бог на женитбата.
Ударения
СВОБОДОМИСЛЕЩ
Аз не бя́х чел така́ва забележи́телна кни́га!
А́вторът с те́кста дока́зва сме́ло и бу́рно,
че халки́те на Химине́й всъ́штност са безобра́зни вери́ги,
кои́то не са́ по вкуса́ на чове́ка култу́рен.
Че чу́вствата са свобода́, а бра́кът – затво́р за чу́вства,
че разнообра́зие в любовта́ приро́дата и́ска вла́стно,
аз четя́х и ми́слех: ах, изку́ство, изку́ство!
Как справедли́во си ти и как безпристра́стно...
Е́то и аз ви́наги прислу́жницата Пелаге́я
сме́ням с жена́ ми, а жена́ ми – с Ка́тя Петро́ва...
С това́ изпрева́рвам а́второвата иде́я
и се явя́вам, така́ да се ка́же, проро́к на обно́вата.
В о́нзи живо́т, кога́то пошлостта́ на съвреме́нното есна́фство
ште отми́не в областта́ на наи́вните преда́ния
и ште се ра́двам на гра́жданското самоупра́вство,
кое́то сега́ ми но́си са́мо страда́ния...
Но чу́й! Жена́ ми Ни́на наса́м присти́га.
Тя е дръ́зка! С не́я тря́бва да се държа́ стро́го.
Да скри́я бъ́рзо зад пиа́ното та́зи кни́га,
че мо́же да я прочете́, опази́ ме, Бо́же!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валентин Горянский
СВОБОДОМЫСЛЯЩИЙ
Я еще не встречал такой замечательной книги!..
Автор доказывает речью смелой и бурной,
Что цепи Гименея суть безобразные вериги,
Которых не должен признавать человек культурный.
Что прежде всего свобода, а брак – темница чувства,
Что разнообразия в любви природа требует властно,
Я читал и думал: ах, искусство, искусство!..
Как справедливо ты и как беспристрастно...
Вот и я всегда горничную Пелагею
Сменяю женой, жену – Катей Петровой...
Этим я предвосхищаю авторскую идею
И являюсь, так сказать, пророком жизни новой.
Той жизни, когда вся пошлость современного мещанства
Отойдет в область наивного преданья,
Когда получит полное право гражданства
То, что теперь приносит одни страданья...
Но чу!.. Сюда идет жена моя Нина.
Бедовая!.. С ней нужно быть построже.
Спрячу скорей книгу за пианино,
А то еще прочтет, упаси меня боже.
1913 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург и журналист Валентин Горянски (Валентин Иванович Иванов/ Горянский) е роден на 24 март/5 април 1888 г. в гр. Луга, близо до Петербург. Първата му поетична публикация е през 1903 г. в сп. „Русский паломник”. От 1906 г. сътрудничи на петербургския в. „Слово”, от 1913 г. печата в московския в. „Новь”, през 1914 г. е кореспондент в армейски издания. Публикува сатирична поезия в списания като „Солнце России”, „Аргус”, „Нива”, „Пробуждение”, „Всемирная панорама”, „Златоцвет”, „Красный смех”, „Бич”, „Летопись”, „Трепач”, „Новый Сатирикон”, „Красная газета” и др. През 1920 г. емигрира в Турция, няколко години пребивава в Хърватия, а от 1926 г. живее във Франция. Пише стихотворения, разкази, приказки и повести за деца, есета и памфлети. Публикува в издания на емигрантския печат като „Младость”, „Возрождение”, „Сатирикон”, „Новое слово” и др. Автор е на стихосбирките „Крылом по земле” (1915 г.), „Мои дураки. Лиро-сатиры” (1916 г.), „Вехи огненные” (1921 г.), „Неопалимая купина” (1927 г.), „Обращенная Харита” (1928 г.), на пиесите „Поэт и пролетарий” (1917 г.) и „Лабардан”, романа в стихове „Порфандр и Глафира” и др., публикувани след смъртта му. Умира на 4 юни 1949 г. в Париж.