Игорь Царёв Снежный романс Снежен романс

Красимир Георгиев
„СНЕЖНЫЙ РОМАНС”
Игорь Вадимович Могила/ Царёв (1955-2013 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
                Переводы: Красимир Георгиев, Петр Голубков, Николай Сысойлов

СНЕЖЕН РОМАНС
 
Снежна пътечка, шейните повеждаща
към необятния храм;
моята мила любима, най-нежната,
чака ме, чака ме там.
В малка къщурка с жълтееща лампичка
плаче вратата сега
чакаща, стари ели по верандата
с лапи премитат снега.
Печката грее, покривка е сложена,
вино за гост има пак...
Ала защо ли, любима, с тревожен взор
гледаш към белия мрак?

В нощ смъртоносеща, вълча и вихрена
над съдбоносна река
гледах смъртта многократно в очите й,
даже я пипнах с ръка.
Но не тъгувай за мене, красавице,
бурите нявга ще спрат!
Нека бедите им заобикалят те,
нека дома ти щадят!
Аз не съм толкова болен и тягостен,
в здравия лед търся лек –
до полунощ ще почукам на прага ти...
Или ще чезна вовек.


Ударения
СНЕЖЕН РОМАНС

Сне́жна пъте́чка, шейни́те пове́ждашта
към необя́тния хра́м;
мо́ята ми́ла люби́ма, най-не́жната,
ча́ка ме, ча́ка ме та́м.
В ма́лка къшту́рка с жълте́ешта ла́мпичка
пла́че врата́та сега́
ча́кашта, ста́ри ели́ по вера́ндата
с ла́пи преми́тат снега́.
Пе́чката гре́е, покри́вка е сло́жена,
ви́но за го́ст има па́к...
Ала зашто́ ли, люби́ма, с трево́жен взор
гле́даш към бе́лия мра́к?

В но́шт смъртоно́сешта, въ́лча и ви́хрена
над съдбоно́сна река́
гле́дах смъртта́ многокра́тно в очи́те й,
да́же я пи́пнах с ръка́.
Но не тъгу́вай за ме́не, краса́вице,
бу́рите ня́вга ште спра́т!
Не́ка беди́те им заобика́лят те,
не́ка дома́ ти штадя́т!
Аз не съм то́лкова бо́лен и тя́гостен,
в здра́вия ле́д тъ́рся ле́к –
до полуно́шт ште почу́кам на пра́га ти...
Или ште че́зна вове́к.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Царёв
СНЕЖНЫЙ РОМАНС

Стежка дорожная, снежная, санная,
Вдаль убегает, звеня,
Где моя милая, нежная самая,
Ждет не дождется меня.
В маленьком домике с желтою лампою
Дверь приоткрыта в сенцах.
Старые ели тяжелыми лапами
Снег обметают с крыльца.
Печка натоплена, скатерть расстелена, 
В чарку налито вино...
Что ж ты, любимая, смотришь растерянно
В белую тьму за окно?

Ночью недужною, вьюжною, волчьею,
Над безымянной рекой,
Смерть я не раз уже видел воочию,
Даже касался рукой.
Но не печалься об этом, красавица,
Стихнет метель за стеной!
Пусть ее беды тебя не касаются,
Дом обходя стороной.
Я не такой уж больной и беспомощный,
Вырвусь из цепкого льда,
И объявлюсь на пороге до полночи…
Или уже никогда.

http://www.stihi.ru/2010/12/10/7525


Игорь Царёв
СНІЖНИЙ РОМАНС (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Стежка дорожня, і сніжна, і санна,
З брязкотом в далі майне,
Де та, що люба, і ніжна що сама,
Зранку чекає мене.

Де у будиночку з жовтою лампою
Двері відкриті з туги,
Де дві ялини великими лапами
З ганку змітають сніги.

Пічка горить, скатертина улюблена,
Налито в чарку вино...
Що ж ти так дивишся, люба, розгублено
В білу пітьму за вікно?

Ніч хуртовинна, недужа тут, вовча,
Тут безіменна ріка,
Смерть я на власні не раз бачив очі,
Навіть торкалась рука.

Та не журися, красуня, вгамується,
Та заметіль вже, мабуть!
Біди її хай тебе не стосуються,
Хай стороною пройдуть.

Я не такий безпорадний, і в змозі я
Чіпкість здолати льодУ,
Буду опівночі вже на порозі я...
Або повік не прийду.


Игорь Царёв
СНІЖНИЙ РОМАНС (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

Стежка безрадісна, санна, засніжена,
Даль, утікаючи, мне.
Десь моя мила там, ніжна та зніжена,
Жде-не-дождеться мене.
Хатка малесенька з жовтою лампою,
Двері скриплять у сінцях.
Сиві ялини незграбними лапами
Сніг обмітають з крильця.
Пічка натоплена, скатерть розстелена,
Чарка іскриться вином.
Вовком кружляє, чеканням захмелена,
Біла пітьма за вікном.

Ніччю недружною, злючою, вовчою,
Їдучи сам крізь ліси,
Смерть бачив, люба, на власні на очі я,
Навіть торкався коси.
Та не печалься, красуня, усунеться,
Стихне хурделиці лють.
Хай її біди тебе не стосуються,
Дім та судьбу обійдуть.
Я не такий, хто безпомічно мріючи,
Вмре, завернувшись у шаль.
Вір, заявлюсь на порозі до півночі…
Чи вже ніколи, нажаль.





---------------
Руският поет, писател и журналист Игор Царьов (Игорь Вадимович Могила, псевдоним Игорь Царёв) е роден на 11 ноември 1955 г. в с. Погранично в Далечния изток, на границата с Китай. Завършва Ленинградския електротехнически институт (1980 г.). Работи като инженер-конструктор, а след това като журналист във в. „Московский комсомолец” и в. „Труд-7” и като зам.-главен редактор на в. „Российская газета – Неделя”. Публикува поезия, проза и публицистика в списания и алманаси като „Сетевая поэзия”, „Поэзия”, „Чайка”, „Воскресенье”, „Заблудившийся трамвай”, „Ковчег”, „Каштановый дом”, „Окна”, „АКМЕ”, „Лит-э-лит”, „Новый берег”, „Дальний Восток”, „Сибирские Огни” и мн. др. Автор е на стихосбирките „Море камни не считает” (2002 г.), „Соль мажор” (2011 г.) и „Переводы с языков пламени” (2013 г.), както и на над 10 книги с научно-популярна тематика. Член е на Съюза на журналистите на Москва и на Съюза на писателите на Русия. Носител е на много национални и международни литературни награди. Умира на 4 април 2013 г. в Москва.