Тази нощ ще моля тъмнината,
същата в която се обичахме,
нека бавно спусне тишината,
само дъх да чувам… и събличане.
Тази нощ - поръчах си я черна,
мрак и шепот, кадифе и пръсти.
Устните очи ще бъдат верни
и блажено с тях ще те прекръстя.
Всяка твоя гънка ще обходя.
Дъх ще пия, дъх ще ти дарявам.
Тази нощ ще бъдеш само моя,
в тъмното отдаден до забрава.
Ненаситно слети, за любов магия.
Нека утрото учтиво да почака!
Искам те за себе си, затуй те крия
в тъмното, на мислите си в мрака.
14.03.2011 г.
Петко Илиев