Марине

Елена Жукова-Желенина
У меня зелёные глаза -
  У тебя, как море голубые.
Ах! Маришка! Старшая сестра,
  Как тебе идёт морское имя.

И, когда ты смотришь на меня,
  Вижу сразу синь и глубь морскую.
Дружба наша в сердце навсегда.
  Без тебя, родная, я тоскую.

Вспоминаю часто, как вдвоём
  Мы до звёзд девчонками мечтали.
Многое, наверно, не сбылось -
  Жизнь порою сложная такая.

Знаю, что в далёком далекЕ
  Обо мне тебе слегка взгрустнётся.
Не вздыхай!  Пусть солнышко тебе
  Из-за туч сегодня улыбнётся...



Это стихотворение переведено на болгарский язык ЮЛИЯНОЙ ДОНЕВОЙ:


НА МАРИНА

Моите очи на цвят зелени,
твоите като морето сини.
Ах! Маришка! Мила моя како,
как приляга ти туй морско име.

И когато ти към мен погледнеш,
веднага виждам дълбините морски .
Дружбата е винаги в сърцата ни,
без теб копнея мила аз, тъгувам.

Често спомням си как ние двете,
до звезди като моми мечтаехме.
Вярно е, не всичко ни се сбъдна -
понякога животът е тъй сложен.

Зная аз, че нейде там далече,
мъничко за мене ти тъгуваш.
Не въздишай ! Нека слънцето
зад облаците днес ти се усмихне…




Фото автора.