Петя Дубарова
ДОБРОТА
Буваю часом лагідна украй,
що боляче душі з того натхнення.
І вен моїх заплетених розмай
мені шукає благородне ймення.
Буваю часом лагідна украй!..
Мене самшиту кущ в собі ховає,
мов це якась невидумана гра й
хтось раптом неодмінно відшукає!
Я часом світла наче, мед густий.
Вуста до мене линуть так охоче.
А часом — наче сонях золотий,
красивий, мов голівонька дівоча.
А часом біла й лагідна така.
Що біла я — то рідко це буває!
Сипнула б щедрі сни моя рука
усім довкруг. Свою любов безкраю
линула б лиском осяйного скла,
щоб добрі руки ним були залиті.
Улляла б гілці соку й берегла
найліпшу таїну — я є на світі!
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Петя Дубарова
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!