Ну, вот я
и старушка!
Ни прежней зелени в глазах,
ни прелестного рта...
Потёртая шапка,
аппаратик в ухе,
чулки – заштопанные.
Сны вижу всё реже.
Не выезжаю никуда.
Мужья мои поумирали.
А я всё пишу –
неуклюже,
будто старая стряпуха
готовит в кухне для бедных.
Ждёт ли там кто-нибудь ещё
с мисочкой в руке?
пер. с болгарского Л.Станевой
Станка Пенчева
Кухня за бедни.
И ето ме –
бабичка!
Ни очите – зелени,
ни устата – хубава..
Стара шапка,
апаратче в ухото,
чорапите - кърпени.
Все по-рядко сънувам.
Не пътувам никъде.
Мъжете ми измряхя.
Само още пиша -
тромаво,
като стара готвачка
готви в кухня за бедни.
Дали чака отвънка
някой с канче в ръка?
Станка Пенчева "Старомодни стихове"