Завръшщане Г. ивановой и - перевод А. Борисова

Алекс Вега
Возвращение
http://www.stihi.ru/2015/07/03/2533

Перевод с болгарского Александра Борисова

После гаваней пёстрых и портов
и ветров, что все в шёлковых гривах,
входишь в дом ты, отвыкший от тортов.
Говоришь: «Без меня как вы жили?»

И с вопросом немым, молча глядя,
А была ли верна ты мне, нет ли?
После пьёшь ты один у соседей.
Да, была. Снег порошею слепит.

Отдыхает душа твоя в белом.
И уютно родное жилище.
И сама испаряется ревность.
Всё на родине ищет защиты.

И рассказы твои всё о том же:
городах, площадях и стоянках,
небесах, где созвездия светят,
а мечты – всё у дома  полянки.
 
Пропускаешь про дрейфы и рифы.
И тревоги исчезла отрава.
Главно – то, что ты дома счастливый.
Понимаешь, что жизнь всегда права,

чередуя суровость и нежность,
луч и нежность, безбрежность и остров.
Здесь весна, а на улице снежно.
И смеёшься – всё ясно и просто!


Галина Иванова Болгария

Завръщане

Подир всичките пъстри пристанища,
ветрове с изумрудени гриви,
пак се питаш "Какво ти остана?".
Влизаш вкъщи, но стъпяш накриво.

С ням въпрос към любимата гледаш.
Хм, била ли е вярна, не е ли?
После пийваш едно у съседите.
Да, била е. Навън сняг се стели.

И отдъхва душата ти в бяло.
И е всичко край вас дваж по-мило.
Ревността е изчезнала хала.
А в дома всичко търси закрила.

И разказваш за същите тези
градове и стъгди и стоянки,
над които звездите са фрезии,
а мечтите - кокетни полянки.

Но пропускаш за дрейфа, за рифа.
Всъщност всичко тревожно спестяваш.
У дома всеки трайно щастлив е.
И разбираш - съдбата е права

да редува суровост и нежност,
лъч и нежност, безбрежност и остров.
В теб е пролет, а вънка е снежно.
И усмихваш се ясно и просто.
/Диря в морето - 2015 трета награда/