Дни са...
Жежки- като хляба,
току- що
изваден и покрит
с месала шарен
ей- там...
на масата
до фурната на баба.
Спомен е.
От утрото- в съня
заварен,
когато Времето
течеше
бавно- гладко...
И една следа-
следа от аромат
на топъл хляб,
преминала
години,
а също и ухания от
новия сладкиш,
приготвен вечерта
от зрелите
смокини...
Странник
18.07.2015г.
Пловдив