Владимир Злобин Сны Сънища

Красимир Георгиев
„СНЫ”
Владимир Ананьевич Злобин (1894-1967 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЪНИЩА

Сънят е твой. Остава в теб сънят,
ни радости, ни болки изразява.
Как да споделяш странния му свят,
душата ни неволно обновяващ?
Или следите в мътната му шир,
опасни като смъртоносен вирус.
О, нищо ясно в чуждия всемир
окото и ухото не намират.

Как този страшен сън да обясня
с видение съвсем обикновено,
от детството, от прежни времена
безспир присънващ ми се неизменно?
Все онзи коридор като дъга,
а аз вървя сред чудото в полуда.
И досега сънувам, досега,
че спя и няма пак да се събудя.


Ударения
СЪНИЩА

Съня́т е тво́й. Оста́ва в те́б съня́т,
ни ра́дости, ни бо́лки изразя́ва.
Как да споде́ляш стра́нния му свя́т,
душа́та ни нево́лно обновя́вашт?
Или следи́те в мъ́тната му ши́р,
опа́сни като смъртоно́сен ви́рус.
О, ни́што я́сно в чу́ждия всеми́р
око́то и ухо́то не нами́рат.

Как то́зи стра́шен съ́н да обясня́
с виде́ние съвсе́м обикнове́но,
от де́тството, от пре́жни времена́
безспи́р присъ́нвашт ми се неизме́нно?
Все о́нзи коридо́р като дъга́,
а а́з вървя́ сред чу́дото в полу́да.
И досега́ съну́вам, досега́,
че спя́ и ня́ма па́к да се събу́дя.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Злобин
СНЫ

О снах – молчи. Знай, сна не рассказать,
Не выразить ни радости, ни боли.
Волшебный этот свет – как передать,
Что обновляет душу поневоле?
Иль тот, другой, чей незаметный след
Опасен, как смертельная зараза.
О, ничего в нездешнем мире нет
Доступного для уха иль для глаза.

Как объяснить, чем страшен этот сон,
Сам по себе такой обыкновенный,
Что с детства с незапамятных времен,
Мне снится, повторяясь неизменно?
Все тот же полукруглый коридор,
И я иду, не смея оглянуться.
И до сих пор мне снится, до сих пор,
Что я заснул и не могу проснуться.




---------------
Руският поет, писател, литературен критик и мемоарист Владимир Злобин (Владимир Ананьевич Злобин) е роден през юли 1894 г. в Санкт Петербург. Учи в Петербургския университет. Сътрудничи на списанията „Богема” и „Рудин”. През 1919 г. емигрира в Полша, а от 1921 г. живее във Франция. Редактира сп. „Новый корабль” (1927-1928 г.), води рубрика в сп. „Возрождение”, секретар е на литературния салон „Зелёная лампа” (от 1927 г.), няколко десетилетия е секретар и пазител на архива на поетите Зинаида Гиппиус и Дмитрий Мережковски. Публикува поезия и проза в емигрантския печат. Автор е на стихосбирката „После её смерти” (1951 г.) и на сборниците с публицистика и мемоаристика „Литературный дневник” (1958-1960 г.) и „Тяжёлая душа” (1970 г.). Умира на 9 декември 1967 г. в Париж.