Обрасли са
в зелено
стъпалата
на къщата,
която помня като днес
от ранното си
детство.
И вече не е същата
реката,
оставила една следа-
отминало вълшебство.
Дни, години...
Изгреви и залези.
Далечни.
И все по-често,
час по час,
за кой ли път
узнавам-
на Света
нищо
не остава вечно...
Странник
23.04.2015г.
Пловдив