В час, когда страдает, плачет сердце
От обиды, горя, - в эту пОру
Мне б теплом твоей руки согреться,
В ней найти надежду и опору.
Не о розах на пути мечтаю,
Будут и преграды, и погони...
Одного в пути всегда желаю:
Чувствовать тепло твоей ладони.
25 июля 2015 г.
Перевод стихотворения болгарской поэтессы Юлияны Доневой.
http://www.stihi.ru/2015/06/17/7862
Юлияна Донева - Опора.
Когато напират в сърцето ми вопли
и стене ранено от скръб и умора,
тогава аз търся ръката ти топла
и черпя от нея кураж и опора.
Не трябва ми път осеян със рози.
Но зло прегради ли ми пътя отсреща,
желая единствено в път като този,
по близо да чувствам дланта ти гореща.