„ГДЕ ТОБОЙ ОБЕЩАННОЕ ЧУДО...”
Владимир Львович Гальской (1908-1961 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГДЕ Е ОБЕЩАНОТО ТИ ЧУДО
Где е обещаното ти чудо?
Твоят бъдещ Бог не спря това!
Саломе внимателно на блюдо
слага рошавата му глава.
Мътна облачна зора захвана,
чаши с вино призрачно кървят,
мъртвото лице на Йоханан е
озарено с тайна благодат.
Няма смърт за този, който вярва,
който търси в бъдното врата,
който чака, смърт ще изпреварва,
полет извисил към вечността.
В страст Иродиада тръпне тяло,
огърлицата гори гръдта.
Чело на Предтеча – бяло-бяло,
тайна крие млъкнала уста.
Чуй! Звънчетата дайрето ритат,
кискат се, успеха ти глумят!
Нов ден предвещава в хор с петлите
старият на Ирод хор богат.
Идва час за страшната разплата,
щом е кратък сън тоз земен ден!
Божи глашатай, пророк крилати,
е обезглавен, но не е победен.
* Саломе – юдейска царица от I в., дъщеря на Ирод и Иродиада. Подучена от майка си, Саломе иска от Ирод Антипа главата на Йоан Кръстител и я получава на поднос.
Ударения
ГДЕ Е ОБЕЩАНОТО ТИ ЧУДО
Где́ е обешта́ното ти чу́до?
Тво́ят бъ́дешт Бо́г не спря́ това́!
Саломе́ внима́телно на блю́до
сла́га ро́шавата му глава́.
Мъ́тна о́блачна зора́ захва́на,
ча́ши с ви́но при́зрачно кървя́т,
мъ́ртвото лице́ на Йохана́н е
озаре́но с та́йна благода́т.
Ня́ма смъ́рт за то́зи, ко́йто вя́рва,
ко́йто тъ́рси в бъ́дното врата́,
ко́йто ча́ка, смъ́рт ште изпрева́рва,
по́лет извиси́л към вечността́.
В стра́ст Иродиа́да тръ́пне тя́ло,
огърли́цата гори́ гръдта́.
Че́ло на Предте́ча – бя́ло-бя́ло,
та́йна кри́е млъ́кнала уста́.
Чу́й! Звънче́тата дайре́то ри́тат,
ки́скат се, успе́ха ти глумя́т!
Но́в ден предвешта́ва в хо́р с петли́те
ста́рият на И́род хо́р бога́т.
И́два ча́с за стра́шната разпла́та,
штом е кра́тък съ́н тоз зе́мен де́н!
Бо́жи глашата́й, проро́к крила́ти,
е обезглаве́н, но не́ е победе́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Гальской
ГДЕ ТОБОЙ ОБЕЩАННОЕ ЧУДО...
Где тобой обещанное чудо?
Твой грядущий Бог – плохой оплот?
Саломея бережно на блюдо
Голову косматую кладет.
В окнах стынет муть зари туманной,
В кубках кровью кажется вино,
Мертвое лицо Иоханана
Тайной радостью озарено.
Верно, смерти нет для тех, кто верит,
Верно, смерти нет для тех, кто ждет,
Кто, в грядущее открывши двери,
К вечности направил свой полет.
Просит ласк Иродиады тело,
Ожерелье грудь нагую жжет.
Лоб Предтечи стынет, белый-белый,
Тайну сохранил умолкший рот.
Слышишь? В бубне бубенцы хохочут.
Над твоим глумятся торжеством?
Новый день уже вещает кочет
У высоких Ирода хором.
Что ты скажешь в страшный час расплаты,
Если жизнь земная – краткий сон?
Вестник Господа, Пророк крылатый,
Обезглавлен, но не побежден.
---------------
Владимир Галской (Владимир Львович Гальской) е роден на 2/15 март 1908 г. в имението Золотарево, Орловска губерния. През 1919 г. емигрира със семейството си в Турция. Завършва архитектура в Белградския университет. Живее и работи в Югославия, Германия, Франция, Австрия и Мароко. Член е на Съюза на руските писатели и журналисти в Югославия. Публикува стихове в списания и колективни сборници като „Литературная среда”, „Русские записки”, „Стихи”, „Возрождение”, „Простор”, „Грани” и др. След Втората световна война работи в Междуправителствения комитет за бежанците в Мюнхен. Приживе няма издадена стихосбирка, сборник с негови стихове „Путь усталости” излиза във Вологда през 1992 г. Умира на 12 юни 1961 г. в гр. Казабланка, Мароко.