В странен роман, недописан, вървим с теб, прегърнати.
Кривите плочи се хилят напук, тротоарно.
Някой подсвирна, друг пък ни снима, обърнати.
Тя, любовта ни красива и в гръб е, навярно?
Крачим и в заговор таен, забавяме хода.
Някъде скрити зад ъгъла, сигурно, чакат.
Твоята роля романна и моята роля.
Плоска развръзка – тъжно сбогуване в мрака.
Странен роман, ала тайно прибрах си молива,
с гумата розова, черните дни да изтрия.
Странен роман, но съм сигурен, по ще отива.
В силна прегръдка, от устните твои да пия.
Странен роман, упражняват се автори странни.
Думи изливат, моливите харчат на воля.
Моля Ви драги! Никой не Ви е поканил.
Любовта ми да вкарвате в, лошо написана, роля.
04.08.2015 г.
Петко Илиев