„УТРОМ, В ОСЛЕПИТЕЛЬНОМ СИЯНЬЕ...”
Юрий Константинович Терапиано (1892-1980 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СУТРИН В ОСЛЕПИТЕЛНО СИЯНИЕ
Сутрин в ослепително сияние,
нощем от луната осветен,
блик на безпокойното съзнание
изведнъж достъпен е за мен.
„Господи – мълвя, – блестят случайни
тези думи, пълни с благодат,
Господи, не давай чужди тайни
да се разгадават в моя свят.
Отговора сетен, непонятен,
в страховития Ти лъч не ща,
пеперудата от светлината
гине в пламъците на свещта.”
Ударения
СУТРИН В ОСЛЕПИТЕЛНО СИЯНИЕ
Су́трин в ослепи́телно сия́ние,
но́штем от луна́та освете́н,
бли́к на безпоко́йното съзна́ние
изведнъ́ж достъ́пен е за ме́н.
„Го́споди – мълвя́, – блестя́т случа́йни
те́зи ду́ми, пъ́лни с благода́т,
Го́споди, не да́вай чу́жди та́йни
да се разгада́ват в мо́я свя́т.
О́тговора се́тен, непоня́тен,
в страхови́тия Ти лъ́ч не шта́,
пеперу́дата от светлина́та
ги́не в пла́мъците на свештта́.”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Терапиано
УТРОМ, В ОСЛЕПИТЕЛЬНОМ СИЯНЬЕ...
Утром, в ослепительном сиянье,
Ночью, при мерцающей луне,
Дальний отблеск, смутное сознанье
Вдруг становится доступным мне.
„Господи, – твержу я, – как случайны
Те слова, в которых благодать,
Господи, прошу, нездешней тайны
Никогда не дай мне разгадать.
Не хочу последнего ответа,
Страшно мне принять твои лучи,
Бабочка, ослепшая от света,
Погибает в пламени свечи”.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Юри Терапиано (Юрий Константинович Терапиано) е роден на 9/21 октомври 1892 г. в гр. Керч, Крим. Завършва юридическия факултет на Киевския университет (1916 г.). Първите му стихове са публикувани в сборника „Гермес” (1919 г). През 1920 г. емигрира в Турция и Германия, а от 1922 г. живее във Франция. Публикува активно стихове, статии, обзори и рецензии в издания като „Новое русское слово”, „Звено”, „Современные записки”, „Перекресток”, „Числа”, „Встречи”, „Круг”, „Русские записки”, „Смотр”, „Своими руками”, „Воля России”, „Меч”, „Молва”, „Новь”, „Мосты” и др. Редактира списанията „Новый дом” и „Новый корабль”, съставител е на антологията на руската емигрантска поезия „Муза диаспоры” (1960 г.), оглавява литературния отдел на в. „Русская мысль” (1955-1978 г.) и парижкото издателство „Рифма” (1972 г.). Основател и председател е на няколко литературни обединения на руските емигранти в Париж, сред които Съюза на младите писатели и поети (1925 г.) и Обединението на руските писатели и поети във Франция (1948 г.). Автор е на стихосбирките „Лучший звук” (1926 г.), „Бессонница” (1935 г.), „На ветру” (1938 г.), „Странствие земное” (1951 г.), „Избранные стихи” (1960 г.), „Паруса” (1965 г.), на книги с проза, литературна критика, мемоари и теософия като „Путешествие в неизвестный край” (1946 г.), „Встречи” (1953 г.), „Маздеизм” (1968 г.) и др. Умира на 3 юли 1980 г. в гр. Гана, Франция.