„ИЗБРАННЫЕ МИНИАТЮРЫ 2”
Олег Петрович Осипов (1932-1997 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗБРАНИ МИНИАТЮРИ 2
* * *
Девойката
от отдел „Поезия”
без ред
се вмъкна в автобуса.
След нея са осем часа
учтивост.
* * *
Дъждът
мие тротоара.
Минувачите
покорно приемат
формата на пролука.
* * *
Два буреносни облака
се сблъскаха челно.
И... се закикотиха.
* * *
Посрещането на Нова година
трябва да се премести.
В пролетно утро,
когато жените се разхубавяват.
Слушайки птиците.
* * *
Днешният ден – ескалатор.
Между вчера
и утре.
Движещ се
с неумолимостта на времето.
Не тичайте по ескалатора.
* * *
И под ноемврийския
вятър
се държат.
Войниците на есента –
листата.
* * *
Щастлив съм.
Тя ме помоли:
– Обясни.
Обясних...
И щастието изчезна.
* * *
След разстрела
на палачите се присънват
слепи котета.
* * *
Поетът се измори да страда.
И изчезна поезията
в стиховете му.
* * *
Студът тиранства –
докато птиците
мълчат.
* * *
Сред хората
пролетта е самотна.
Няма тя
врагове и приятели.
За всички е
пролет.
* * *
Приятелите ми
са във възторг.
От моя начин
да ги посещавам.
По телефона.
* * *
Погребах приятел.
После на юг
потеглиха гъските.
С ръка след тях
помахах.
* * *
Поетът е пътник.
Звездата му
е винаги зад хоризонта.
* * *
Сред повалените дървета
вятърът изгуби сила.
И се замисли.
* * *
На този свят
всичко е взаимосвързано.
Ако се отнеме
от хората самотата,
ще има повече кучета.
Бездомни.
* * *
Проспах
половин живот.
Насън
видях много.
Интересно.
* * *
Лесничеят не се вълнува
за болното дърво.
Той отговаря за гората.
* * *
Сняг покри
листата
на златната есен.
Хората и него
обикнаха.
* * *
Хвърлих камък
в извора.
Водата
се разплиска на кръгове.
Като болка.
* * *
Нямам право
да приемам в сърцето
обидата.
Стиховете започват
да се сърдят.
* * *
Сам
посрещам есента.
Последен
спътник на лятото,
комар над ухото.
* * *
Роди се човек.
Нареди се на опашка.
На гробището.
* * *
В края на гората
вятърът повали дървета.
Сред гората се изгуби.
Притихна.
И се замисли.
* * *
Студено е в гората.
Поне една жаба
да се чуе.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Олег Осипов
ИЗБРАННЫЕ МИНИАТЮРЫ 2
* * *
Девушка,
из отдела „Поэзия”,
без очереди
втиснулась в автобус.
Позади восемь часов
вежливости.
* * *
Дождь
моет тротуар.
Прохожие
покорно приняли
форму подворотни.
* * *
Две грозовые тучи
лбами столкнулись.
И… хохотнули.
* * *
Встречу нового года
надо перенести.
На весеннее утро.
Когда женщины хорошеют.
Слушая птиц.
* * *
Сегодня – эскалатор.
Между вчера
и завтра.
Движущийся
с неумолимостью времени.
Не бегите по эскалатору.
* * *
И под ноябрьским
ветром
держатся.
Солдаты осени –
листья.
* * *
Я счастлив.
Она попросила:
– Объясни.
Объяснил…
И счастье пропало.
* * *
После расстрела
палачам снятся
слепые котята.
* * *
Поэт устал страдать.
В его стихах
поэзия пропала.
* * *
Мороз тиранствует –
пока птицы
молчат.
* * *
Среди людей
весне одиноко.
Нет у нее
врагов и друзей.
Она для всех,
весна.
* * *
Друзья
в восторге.
От моего способа
их навещать.
По телефону.
* * *
Похоронил друга.
Назавтра к югу
потянулись гуси.
Рукой им вслед
помахал.
* * *
Поэт – путник.
Его звезда
всегда за горизонтом.
* * *
Среди поваленных деревьев
ветер силу потерял.
И задумался.
* * *
В этом мире
все взаимосвязано.
Если отнять
у людей одиночество,
будет больше собак.
Бездомных.
* * *
Проспал
половину жизни.
Во сне
увидел много.
Интересного.
* * *
Больное дерево
лесника не волнует.
Он за лес отвечает.
* * *
Листья
золотой осени
снег накрыл.
Люди и его
полюбили.
* * *
В пруд
бросил камень.
Вода
кругами пошла.
Словно боль.
* * *
Не имею права
принимать к сердцу
обиду.
Стихи начинают
сердиться.
* * *
Один,
встречаю осень.
Последний,
спутник лета,
комар над ухом.
* * *
Родился человек.
Встал в очередь.
На кладбище.
* * *
На опушке леса
ветер дров наломал.
В лесу заблудился.
Притих.
И задумался.
* * *
Холодно в лесу.
Хоть бы лягушку,
Услышать.
---------------
Руският поет Олег Осипов (Олег Петрович Осипов) е роден през 1932 г. в Ленинград. Преживява цялата ленинградска блокада. Работи като пазач, хамалин, общ работник и златотърсач. Обикаля съветската страна, дълги години живее като скитник, без паспорт и местожителство. Пише стихове от 1961 г., първата му поетична публикация е в сп. „Урал” през 1967 г. Публикува лирични миниатюри с психологически и екзистенциален подтекст в издания като „Нева”, „Аврора”, „Невские просторы”, „День поэзии”, „Морская газета”, „Петербургский литератор”, „Поэтическая орбита”, „Петрополь”, „Литератор”, „Сумерки”, „Смена”, „Антология русского верлибра” и др. Член е на Съюза на писателите на Русия (1993 г.). Автор е на стихосбирките „Капли” (1990 г.), „Миниатюры” (1994 г.), „Вечер поэзии” (1994 г.), „Листья” (1995 г.), „Дорога” (1995 г.), „Шаги” (1996 г.) и „Капли. Избранное” (1997 г.). Умира на 15 август 1997 г. в Санкт Петербург.