Изпей ме в песен, писана без ноти.
И като птица нека полети.
В крилете си понесла нежни вопли
тя мойте вечери ще озари.
Но пей ме с думи, в обичта родени,
за да покълнат в мойта тишина.
Успееш ли - сред изгревите бели
в очите ми ще бъдеш светлина.
И твоето сърце, към мен летяло
и търсило във тъмнината брод,
до моето тогава ще е спряло.
Намерило разцъфнала любов.