Мне в стихах не излить боль и душу свою,
Белый лист - как закрытая дверца.
Но лишь грустную песню я вдруг запою -
И груз боли снимается с сердца.
Не могу я сказать, хороша ли она,
Но в печали - душевные муки.
Моя грустная песня поможет сполна:
Бог с любовью протянет мне руки.
В грустных песнях - вся правда и голос земной.
И покоя душа если ищет,
Я пою - и случается что-то со мной:
Жить хочу, и душою я чище!
Перевод с болгарского
стихотворения Юлияны Доневой:
http://www.stihi.ru/2015/04/29/3152
ЮЛИЯНА ДОНЕВА
ТЕЗИ ТЪЖНИ ПЕСНИ
Душата си във стих не мога да излея.
Заключи се сърцето дори пред листа бял.
И само тъжна песен, когато аз запея,
усещам как товарът от мен се смъква цял.
Болките събрани, които аз не мога
и за жалост няма как да изрека,
щом запея песен, стигат те до Бога
и само той с любов подава ми ръка.
Тези тъжни песни!...В тях е моята истина.
Мъка щом ме стегне,започвам аз да пея.
И нещо с мене става - чувствам се пречистена
и отново имам сили да живея.