„ВСЕ ДОБРОЕ ВЫСТОИТ В МИРЕ...”
Семён Вульфович Ботвинник (1922-2004 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДОБРОТО В СВЕТА УСТОЯВА
Доброто в света устоява:
градини, горяли в беди,
легенди и шир засияла,
и песни на вечни води.
Огньове пламтят на Земята,
смъртта има много лица,
но вечно остават децата
и книги за тези деца.
Изгаря, но с нас ще остане
и пак в пролетта ще развей
брезата зеленото знаме
и вятър тревоги ще лей.
Топовният ек продължава
и облаци тежки пълзят,
но хората ще устояват
сред светлия, топлия свят!
Звездите трептящи и силни,
селения жарки, човек,
жената с усмивката мила –
не ще се изгубят вовек.
И чудото нивга не гасне:
в море битието е брод...
Ний хора сме, редом до нас е
безсмъртният земен живот.
Ударения
ДОБРОТО В СВЕТА УСТОЯВА
Добро́то в света́ устоя́ва:
гради́ни, горя́ли в беди́,
леге́нди и ши́р засия́ла,
и пе́сни на ве́чни води́.
Огньо́ве пламтя́т на Земя́та,
смъртта́ и́ма мно́го лица́,
но ве́чно оста́ват деца́та
и кни́ги за те́зи деца́.
Изга́ря, но с на́с ште оста́не
и па́к в пролетта́ ште разве́й
бреза́та зеле́ното зна́ме
и вя́тър трево́ги ште ле́й.
Топо́вният е́к продължа́ва
и о́блаци те́жки пълзя́т,
но хо́рата ште устоя́ват
сред све́тлия, то́плия свя́т!
Звезди́те трептя́шти и си́лни,
селе́ния жа́рки, чове́к,
жена́та с усми́вката ми́ла –
не ште́ се изгу́бят вове́к.
И чу́дото ни́вга не га́сне:
в море́ битие́то е бро́д...
Ний хо́ра сме, ре́дом до на́с е
безсмъ́ртният зе́мен живо́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Семён Ботвинник
ВСЕ ДОБРОЕ ВЫСТОИТ В МИРЕ...
Все доброе выстоит в мире:
горевшие трижды сады,
и сказки,
и синие шири,
и вечная песня воды.
Пылают костры на планете,
мой век
не считает смертей,
но вечно останутся дети
и книги для этих детей.
Сгорит –
но останется с нами
и снова взметнется весной
березы зеленое знамя
и ветер тревоги земной.
Не стих еще грохот орудий,
и тучи ползут тяжело –
но выживут,
выстоят Люди,
не кончатся свет и тепло!
И звезды, дрожащие зыбко,
и дальних селений огни,
и женщины милой улыбка –
вовек не погаснут они.
Вовек не окончиться чуду:
как море, гремит бытие...
Мы люди, встречаем повсюду
земное бессмертье свое.
---------------
Руският поет и преводач Семьон Ботвиник (Семён Вульфович Ботвинник) е роден на 16 февруари 1922 г. в Петроград. Пише стихове от 12-годишен, първото му отпечатано стихотворение е във в. „Красная звезда” през 1936 г., а през 1939 г. публикува стихове в сборника „Стихи детей”. През 1940 г. постъпва във Военноморската медицинска академия в Ленинград. Участва във Великата отечествена война като военен лекар. Публикува стихове в издания като „Военно-морской врач”, „Красный Балтийский флот”, „Страж Балтики”, „Звезда” и др. През 1945 г. завършва медицинската академия, през 1949 г. защитава кандидатска дисертация по медицина. Работи като лекар в Ленинград и е в ръководството на писателската организация. Превежда поезия на езици на народите на СССР. Автор е на стихосбирките „Начало” (1948 г.), „Навстречу ветру” (1957 г.), „Ночные поезда” (1965 г.), „Ступени” (1969 г.), „Стихотворения” (1973 г.), „Осенние костры” (1974 г.), „Лирика” (1976 г.), „Зеленые миры” (1977 г.), „Полдень” (1978 г.), „Сады в снегу” (1981 г.), „Рядом с тобой” (1982 г.), „Годы” (1983 г.), „Поздний свет” (1986 г.), „Избранное” (1989 г.), „За бегом лет, за их лавиной” (1995 г.), „Книгу храни и свечу” (2000 г.) и „Времена” (2001 г.). Умира на 30 август 2004 г. в Петербург.