Евгений Нежинцев Пусть буду я убит И нека съм убит

Красимир Георгиев
„ПУСТЬ БУДУ Я УБИТ...”
Евгений Саввич Нежинцев (1904-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


И НЕКА СЪМ УБИТ

И нека съм в проклетата война убит,
и нека в разговор оловен пръв затихна,
и нека... Само мъката да не надниква
в дома, в очите ти, в моминския ти бит...

В ръка жестока нивга да не е било
писмото с бедната на чувства фраза,
че ти лежиш с потънал в кръв противогаз, а
къдрица удря посинялото чело.


Ударения
И НЕКА СЪМ УБИТ

И не́ка съм в прокле́тата война́ уби́т,
и не́ка в ра́зговор оло́вен пръ́в зати́хна,
и не́ка... Са́мо мъ́ката да не надни́ква
в дома́, в очи́те ти, в моми́нския ти би́т...

В ръка́ жесто́ка ни́вга да не е́ било́
писмо́то с бе́дната на чу́вства фра́за,
че ти́ лежи́ш с потъ́нал в кръ́в противога́з, а
къдри́ца у́дря посиня́лото чело́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Евгений Нежинцев
ПУСТЬ БУДУ Я УБИТ...

Пусть буду я убит в проклятый день войны,
Пусть первым замолчу в свинцовом разговоре,
Пусть... Лишь бы никогда не заглянуло горе
В твой дом, в твои глаза, в твои девичьи сны...

Пусть не осмелится жестокая рука
Черкнуть в письме, в скупой на чувства фразе,
Что ты в разорванном лежишь противогазе
И бьется локон твой у синего виска...

               1941 г.




---------------
Руският поет и преводач Евгени Нежинцев (Евгений Саввич Нежинцев) е роден на 17 март 1904 г. в Киев. Първите му публикувани стихотворения са във в. „Пролетарская правда” през 1922 г., след което става кореспондент на вестника. Завършва електротехническия факултет на Киевския политехнически институт (1927 г.). От 1927 г. работи като инженер на различни обекти. От началото на Великата отечествена война е доброволец в народното опълчение. Превежда поезия и проза от английски, френски и украински език. Автор е на стихосбирките „Яблочная пристань” (1930 г.) и „Рождение песни” (1931 г.). Член е на Всерусийския съюз на писателите (1931 г.). Умира от глад в обсадения Ленинград на 9 април 1942 г.