„ВОЙНА”
Владислав Леонидович Занадворов (1914-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОЙНА
Ти не знаеш, мой сине, какво е война!
Тя не е сред полето на боя огнище,
не е смелост и смърт. Тя е бурна вина,
всяка капка с решителен израз насища.
Тя от ден на ден пясък изсипва в блиндаж,
тя е нощен обстрел с ослепяваща сила;
тя е болка, разкъсваща мозъка наш;
тя е моята младост, в окопи изгнила;
тя е пътища мръсни, немилост сама,
безприютни звезди на нощувки окопни;
тя е с кръв напоените мои писма,
в здрача писани криво на твърд на винтовка;
тя в живота ни кратък е сетна зора
над земята разровена. В орис незнайна
под снаряди и бомби в жестока игра
на полето на боя е смърт всеотдайна.
Ударения
ВОЙНА
Ти не зна́еш, мой си́не, какво́ е война́!
Тя не е́ сред поле́то на бо́я огни́ще,
не е сме́лост и смъ́рт. Тя е бу́рна вина́,
вся́ка ка́пка с реши́телен и́зраз наси́ща.
Тя от де́н на ден пя́сък изси́пва в блинда́ж,
тя е но́щен обстре́л с ослепя́ваща си́ла;
тя е бо́лка, разкъ́сваща мо́зъка на́ш;
тя е мо́ята мла́дост, в око́пи изгни́ла;
тя е пъ́тища мръ́сни, неми́лост сама́,
безприю́тни звезди́ на нощу́вки око́пни;
тя е с кръ́в напое́ните мо́и писма́,
в здра́ча пи́сани кри́во на твъ́рд на винто́вка;
тя в живо́та ни кра́тък е се́тна зора́
над земя́та разро́вена. В о́рис незна́йна
под снаря́ди и бо́мби в жесто́ка игра́
на поле́то на бо́я е смъ́рт всеотда́йна.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владислав Занадворов
ВОЙНА
Ты не знаешь, мой сын, что такое война!
Это вовсе не дымное поле сраженья,
Это даже не смерть и отвага. Она
В каждой капле находит свое выраженье.
Это – изо дня в день лишь блиндажный песок
Да слепящие вспышки ночного обстрела;
Это – боль головная, что ломит висок;
Это – юность моя, что в окопах истлела;
Это – грязных, разбитых дорог колеи;
Бесприютные звезды окопных ночевок;
Это – кровью омытые письма мои,
Что написаны криво на ложе винтовок;
Это – в жизни короткой последний рассвет
Над изрытой землей. И лишь как завершенье
Под разрывы снарядов, при вспышках гранат
Беззаветная гибель на поле сраженья.
1942 г.
---------------
Руският поет и писател Владислав Занадворов (Владислав Леонидович Занадворов) е роден на 15/28 септември 1914 г. в гр. Перм. Пише стихове от 1929 г., първите му поетични публикации са от 1932 г. в сп. „Штурм”. Завършва геологическия факултет на Пермския университет (1940 г.). Участва в геологически експедиции в Казахстан, на Колимския полуостров и зад Полярния кръг. Член е на ленинградската литературна група „Резец”. Публикува стихове в алманасите „Прикамье”, „Уральский современник” и „Омский альманах” и в издания като „Большевистская смена”, „Звезда”, „Тагильский рабочий” и др. Завършва военна подготовка и като младши лейтенант командва минометно подразделение на фронта. Автор е на повестта „Медная гора” (1936 г.) и на стихосбирката „Простор” (1941 г.). Посмъртно излизат книгите му с поезия и проза „Походные огни” (1945 г.), „Преданность” (1946 г.), „Избранные стихи и рассказы” (1953 г.) и „Ветер мужества” (1953 г.). Загива на 28 ноември 1942 г. в боевете край с. Русаково, Ростовска област.