Борис Костров Когда в атаке отгремит ура В атака щ

Красимир Георгиев
„КОГДА В АТАКЕ ОТГРЕМИТ УРА...”
Борис Алексеевич Костров (1912-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В АТАКА ЩОМ „УРА” ЗАГЛЪХНЕ

В атака щом „ура” заглъхне звук,
звезда в нощта обхожда небесата –
изглежда, че от вчера още тук
от моста каменен следиш водата.

Какво, какво усещаш в този миг?
Сърцето ти какви ли мисли свиват?
Окопи. Нощ. Привикнал съм войник,
на разузнаване сега отивам.

Но щастието е далеч! Река
на запад в долината бяга смело,
шарпнелът в каската ми е така
обикновено за войната дело.


Ударения
В АТАКА ЩОМ „УРА” ЗАГЛЪХНЕ

В ата́ка що́м „ура́” заглъ́хне зву́к,
звезда́ в нощта́ обхо́жда небеса́та –
изгле́жда, че от вче́ра о́ще ту́к
от мо́ста ка́менен следи́ш вода́та.

Какво́, какво́ усе́щаш в то́зи ми́г?
Сърце́то ти какви́ ли ми́сли сви́ват?
Око́пи. Но́щ. Приви́кнал съм войни́к,
на разузна́ване сега́ оти́вам.

Но ща́стието е дале́ч! Река́
на за́пад в долина́та бя́га сме́ло,
шарпне́лът в ка́ската ми е така́
обикнове́но за война́та де́ло.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Костров
КОГДА В АТАКЕ ОТГРЕМИТ УРА...

Когда в атаке отгремит „ура”,
В ночи звезда скользнет по небосводу,
Мне кажется, что ты еще вчера
Смотрела с моста каменного в воду.

О чем, о чем ты думала в тот миг?
Какие мысли сердце полонили?
Окопы. Ночь. Я ко всему привык,
В разведку мы опять сейчас ходили.

Но как до счастья далеко! Река
Бежит на запад по долине смело,
А то, что шлем прострелен у виска,
Так это ведь обыденное дело.

               1944 г.




---------------
Руският поет Борис Костров (Борис Алексеевич Костров) е роден през 1912 г. в Петербург. Пише поезия от ученическите години, първото си стихотворение публикува през 1932 г. в сп. „Резец”. Завършва литературния институт „Максим Горки”. Работи във в. „За колхоз” в гр. Остров, Псковска област. Публикува стихове в списания като „Звезда”, „Ленинград” и др. Автор е на стихосбирката „Заказник” (1941 г.). Доброволец е в Червената армия от началото на Великата отечествена война, бие се на различни фронтове, три пъти е раняван. През 1943 г. завършва танково училище и се връща на фронта като младши лейтенант. Загива след тежко раняване при щурмуването на гр. Крейцбург в Източна Прусия на 14 март 1945 г.