„ГОДЕН”
Борис Андреевич Богатков (1922-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГОДЕН ЗА ВОЕННА СЛУЖБА
Утро бе нормално днес и точно.
Светъл делник есенен започна –
славен ден на бурен труд кипи.
Бдят тролеи, громолят трамваи,
някъде сирена звуци вае,
както винаги кръжат тълпи.
Ала днес на хората лицата
и на столицата красотата –
всичко сякаш с нови чувства бе,
към бойците с братска съм утеха:
за последен път в цивилни дрехи
крача под военното небе!
Ударения
ГОДЕН ЗА ВОЕННА СЛУЖБА
У́тро бе́ норма́лно дне́с и то́чно.
Све́тъл де́лник е́сенен запо́чна –
сла́вен де́н на бу́рен тру́д кипи́.
Бдя́т троле́и, громоля́т трамва́и,
ня́къде сире́на зву́ци ва́е,
ка́кто ви́наги кръжа́т тълпи́.
Ала дне́с на хо́рата лица́та
и на сто́лицата красота́та –
вси́чко ся́каш с но́ви чу́вства бе́,
към бойци́те с бра́тска съм уте́ха:
за после́ден пъ́т в циви́лни дре́хи
кра́ча под вое́нното небе́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Богатков
ГОДЕН
Все с утра идет чредой обычной.
Будничный осенний день столичный –
славный день упорного труда.
Мчат троллейбусы, гремят трамваи,
зов гудков доносится с окраин,
торопливы толпы, как всегда.
Но сегодня и прохожим в лица,
и на здания родной столицы
с чувствами особыми гляжу,
а бойцов дарю улыбкой братской:
я последний раз в одежде штатской
под военным небом прохожу!..
1941 г.
---------------
Руският поет Борис Богатков (Борис Андреевич Богатков) е роден на 3 октомври 1922 г. в гр. Балахта, Красноярския край. Учи в градовете Ачинск, Красноярск и Новосибирск. През 1938 г. получава грамота от Всесъюзния преглед на детското литературно творчество, а първите му публикувани стихотворения са във в. „Ачинская газета” и сп. „Сибирские огни” през 1940 г., когато учи във вечерното отделение на литературния институт „Максим Горки”. През 1941 г. отива доброволец на фронта, но след тежко раняване през 1942 г. е демобилизиран. Няколко месеца работи в Новосибирск, публикува в местната преса, след което отново отива на фронта въпреки забраната на медиците. Печата стихове в дивизионния в. „Боевая красноармейская”. Загива на 11 август 1943 г. в с. Шилово, Смоленска област, повел своя взвод в атака. Посмъртно е награден с орден „Отечествена война”, I ст. През 1973 г. е издадена книгата „Единственная книга” с негови стихове.