„ДА БУДЕТ СВЕТЛОЙ НАША ПАМЯТЬ...”
Овидий Михайлович Любовников (1924-1995 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДА БЪДЕ СВЕТЛА НАШТА ПАМЕТ
Да бъде светла нашта памет,
кристална майчина сълза.
Забравим ли, напомняй, камък,
да не забравяме това.
Навлезли в огън, укротили пламък –
тях опази, човешка памет.
Нали така достойно, професионално
горяхте ярко в боеве,
надежда в подвига ви има,
вий, верни руски синове,
бойци на славната родина.
Поетите ще ви прославят векове:
Сега в далечна са вселена,
където нощ държи властта.
Тъгата в камък е втвърдена,
излита в камък гордостта.
Ударения
ДА БЪДЕ СВЕТЛА НАШТА ПАМЕТ
Да бъ́де све́тла на́шта па́мет,
криста́лна ма́йчина сълза́.
Забра́вим ли, напо́мняй, ка́мък,
да не забра́вяме това́.
Навле́зли в о́гън, укроти́ли пла́мък –
тях опази́, чове́шка па́мет.
Нали́ така́ досто́йно, професиона́лно
горя́хте я́рко в боеве́,
наде́жда в по́двига ви и́ма,
вий, ве́рни ру́ски синове́,
бойци́ на сла́вната роди́на.
Пое́тите ште ви просла́вят векове́:
Сега́ в дале́чна са вселе́на,
къде́то но́шт държи́ властта́.
Тъга́та в ка́мък е втвърде́на,
изли́та в ка́мък гордостта́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Овидий Любовников
ДА БУДЕТ СВЕТЛОЙ НАША ПАМЯТЬ...
Да будет светлой наша память,
Как материнская слеза.
Забывчивым напомни, камень,
О том, что забывать нельзя.
Шагнувших в пламя,
усмиривших пламя,
Убереги, людская память.
Но ведь так же достойно и профессионально:
Шагнули вы в огонь войны,
И подвиг ваш – во имя жизни,
России верные сыны,
Солдаты славные Отчизны.
Но и любого поэта устроило бы:
Они далёко, за пределом,
Где ночи темной вечна власть.
И горе – камнем затвердело,
И гордость – камнем вознеслась.
---------------
Руският поет, писател и журналист Овидий Любовиков (Овидий Михайлович Любовиков) е роден на 26 октомври 1924 г. в с. Уст-Чепец, Вятска губерния. Завършва журналистика в Централната школа при ЦК на ВЛКСМ. Публикува стихове от 1940 г. Участник е във Великата отечествена война, носител е на ордени и медали. Работи като журналист във вестниците „Кировская правда”, „Комсомольское племя” и „Комсомольская правда”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1962 г.), от 1965 до 1988 г. е отговорен секретар на Кировската писателска организация. Заслужил работник на културата на РСФСР. Автор е на 23 стихосбирки, сред които „За мир!” (1951 г.), „В глаза смотрю” (1964 г.), „Тревожной памяти дозор” (1974 г.), „Люблю и помню” (1976 г.), „Отзыв” (1977 г.), „Меты” (1978 г.), „Встречный пал” (1984 г.), „Горнило” (1984 г.), „Взрывчатый берег” (1990 г.), „Острие” (1994 г.) и др. Умира на 8 март 1995 г. в гр. Киров.