„НЕ ЖДИ!”
Дмитрий Онуфриевич Вакаров (1920-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ЧАКАЙ!
Няма болница, ни доктор,
жълта гостенка коси́.
Детските лица измокрят
жарките сълзи.
Няма хляб и радост – ето
мъка яростна в гърди.
Ни от татко, ни в небето
милост се роди!
Всичко има край, ще има
край и подлият разгул...
Брод не чакай, теб проклинам,
окупатор зъл!
Не зови от нас пощада,
няма прошка да дадем.
Смело ще сломим прегради,
сган ще пометем!
Ударения
НЕ ЧАКАЙ!
Ня́ма бо́лница, ни до́ктор,
жъ́лта го́стенка коси́.
Де́тските лица́ измо́крят
жа́рките сълзи́.
Ня́ма хля́б и ра́дост – е́то
мъ́ка я́ростна в гърди́.
Ни́ от та́тко, ни́ в небе́то
ми́лост се роди́!
Вси́чко и́ма кра́й, ште и́ма
кра́й и по́длият разгу́л...
Бро́д не ча́кай, те́б прокли́нам,
окупа́тор зъ́л!
Не зови́ от на́с пошта́да,
ня́ма про́шка да даде́м.
Сме́ло ште сломи́м прегра́ди,
сга́н ште помете́м!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Вакаров
НЕ ЖДИ!
Ни врача нет, ни больницы,
Косит жизнь туберкулез.
У детей тускнеют лица
От горячих слез.
Нет ни радости, ни хлеба, –
Горечь горькая в груди.
Ни от папы, ни от неба
Милости не жди!
Раз всему конец бывает,
И обидам есть конец…
И тебя я проклинаю,
Оккупант-подлец!
Ты не жди от нас пощады,
Мы пощады не даем.
Мы сломаем все преграды,
Нечисть всю сметем!
1930-е годы
---------------
Руският поет, писател, фолклорист и етнограф Дмитрий Вакаров (Дмитрий Онуфриевич Вакаров) е роден на 3 ноември 1920 г. в с. Иза в Закарпатието. Пише революционни стихове от руската гимназия в Прага. Ползва псевдонимите Явор и Дима. През 1941 г. постъпва във философския факултет на Будапещенския университет и едновременно преподава руски език в училище за чуждестранни езици. Включва се в акциите на нелегалното антифашистко движение. През 1944 г. е осъден от фашисткото разузнаване на доживотна каторга и е затворен в лагера на смъртта Дахау и в концлагерите Нацвейлер и Даутморген. Голяма част от творчеството му е изгубена. На 7 март 1945 г. поетът е убит от хитлеристите в концлагер Нацвейлер-Штрутгоф, Германия. Посмъртно е приет в Съюза на писателите на СССР и е удостоен с медал „За боевые заслуги”. Книги с литературни творби на Дмитрий Вакаров: „Избранные стихи” (1955 г.), „Избранное” (1963 г.), „Избранное” (1970 г.), „Удар за ударом” (1980 г.), „Сочинения” (1986 г.).