„МНЕ Б ТОЛЬКО ЖИТЬ И ВИДЕТЬ РОСЧЕРК ГРУБЫЙ...”
Николай Петрович Майоров (1919-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖИВЕЯ, ЗА ДА ВИЖДАМ ТВОЙТЕ ВЕЖДИ
Живея, за да виждам твойте вежди
и за да преживея онзи съд –
лъжа в очите устните да свеждат
и чуждо име да произнесат.
Иди си, но безследно, без да чакаш,
върви, без близките да се косят,
и да живея по-нататък, сякаш
не те е имало на този свят.
Ударения
ЖИВЕЯ, ЗА ДА ВИЖДАМ ТВОЙТЕ ВЕЖДИ
Живе́я, за да ви́ждам тво́йте ве́жди
и за да преживе́я о́нзи съ́д –
лъжа́ в очи́те у́стните да све́ждат
и чу́ждо и́ме да произнеса́т.
Иди́ си, но безсле́дно, бе́з да ча́каш,
върви́, без бли́зките да се кося́т,
и да живе́я по́-ната́тък, ся́каш
не те́ е и́мало на то́зи свя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Майоров
МНЕ Б ТОЛЬКО ЖИТЬ И ВИДЕТЬ РОСЧЕРК ГРУБЫЙ...
Мне только б жить и видеть росчерк грубый
Твоих бровей. И пережить тот суд,
Когда глаза солгут твои, а губы
Чужое имя вслух произнесут.
Уйди. Но так, чтоб я тебя не слышал,
Не видел... Чтобы, близким не грубя,
Я дальше жил и подымался выше,
Как будто вовсе не было тебя.
1939 г.
---------------
Николай Майоров (Николай Петрович Майоров) е роден на 20 май 1919 г. в с. Дуровка, Симбирска губерния. Пише стихове от детските си години, посещава младежки литературен кръжок, публикува в ученическия вестник. През 1937 г. постъпва в историческия факултет на Московския университет, а от 1939 г. едновременно учи и в литературния институт „Максим Горки”. Публикува няколко стихотворения във в. „Московский университет”. През 1941 г. отива доброволец на фронта, политкомисар е на картечна рота към 331-ва дивизия. Част от творчеството му е изгубена, съхранените стихотворения са публикувани след смъртта му. Загива в битка на 8 февруари 1942 г. край с. Баранцево, Смоленска област.