„ЗДЕСЬ ЯКОРЬ ЗАЛОГОМ УДАЧИ МИНУТНОЙ...”
Александр Владимирович Катульский (1921-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТУК КОТВА, ЗАЛОГ ЗА УСПЕХА МИНУТЕН
Тук котва, залог за успеха минутен,
в земята смолиста е знак,
че свършва нататък светът сухопътен
при този скалист пущинак.
На румбове тук е небето разбито,
долита насам ураган.
В чугунени стълбове котви оплитат
застинали кораби там.
Тук отдих намират, от суша частици,
нареждат им: „Плувайте пак!”
Отплува един, като тромава птица
увисна над черния мрак.
Замина – бушуват вълните на воля,
а нейде е дъно в покой.
В морето се влюбваме ние, защо ли,
щом то ни презира с разбой?
От студ се прегърбвам, в мъглата залутан,
морето е пълно с беди.
Във въздуха две изморени гугутки
говорят над бурни води.
Ударения
ТУК КОТВА, ЗАЛОГ ЗА УСПЕХА МИНУТЕН
Тук ко́тва, зало́г за успе́ха мину́тен,
в земя́та смоли́ста е зна́к,
че свъ́ршва ната́тък светъ́т сухопъ́тен
при то́зи скали́ст пуштина́к.
На ру́мбове ту́к е небе́то разби́то,
доли́та наса́м урага́н.
В чугу́нени стъ́лбове ко́тви опли́тат
засти́нали ко́раби та́м.
Тук о́тдих нами́рат, от су́ша части́ци,
наре́ждат им: „Плу́вайте па́к!”
Отплу́ва еди́н, като тро́мава пти́ца
уви́сна над че́рния мра́к.
Зами́на – бушу́ват вълни́те на во́ля,
а не́йде е дъ́но в поко́й.
В море́то се влю́бваме ни́е, зашто́ ли,
штом то́ ни прези́ра с разбо́й?
От сту́д се прегъ́рбвам, в мъгла́та залу́тан,
море́то е пъ́лно с беди́.
Във въ́здуха две́ изморе́ни гугу́тки
гово́рят над бу́рни води́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Катульский
ЗДЕСЬ ЯКОРЬ ЗАЛОГОМ УДАЧИ МИНУТНОЙ...
Здесь якорь залогом удачи минутной
В смолёную землю зарыт,
Затем, что кончается мир сухопутный
У этих изъеденных плит.
Здесь влажное небо разбито на румбы,
Шторма долетают сюда.
И, крепко держась за чугунные тумбы,
У стенки застыли суда.
Здесь отдых нашли они, суши частицы,
Но им повелят: „Оторвись!” –
Один отвалил и тяжелою птицей
Над бездною черной повис.
Уйдет – зашатаются волны на воле,
А где-то спокойное дно.
Мы в море влюбляемся не оттого ли,
Что нас презирает оно?
Я прячусь в туман и от холода горблюсь,
И море чревато бедой.
И в воздухе пара испуганных горлиц
Ведет разговор над водой.
1940 г.
---------------
Руският поет Александър Катулски (Александр Владимирович Катульский) е роден на през 1921 г. в Петербург. Пише стихове от ученическите години, през 1934 г. е слушател в Университета за даровити деца, отличаван е в младежки поетични конкурси. Загива през есента на 1941 г. в боевете за Ленинград.